Заради маларията в Бургас: Държавата обмисляла да пресуши езерата Вая и Мандра

В началото на миналия век държавата сериозно е обмисляла вариантите за пресушаването на езерата Мандра и Вая около Бургас и превръщането им в земеделски земи. Основния мотив за това е хигиената или по-конкретно маларията, която по това време е била истински бич за околността. 

Това е записано в доклад от над 50 страници на комисията, натоварена от министъра на търговията и земеделието с проучването на бургаските езера от 1912 година. 

В документа се отбелязва, че вследствие на множеството комари, разпространени в крайбрежната зона, така също и в горската вътрешна част на Бургаската околност, „маларията гнети населението“ непрекъснато, прави го неспособно за продуктивна работа, забавя нарастването му, спира заселниците от другите краища на страната и спъва културно-историческото му развитие.

Като основен виновник се назовава езерото Вая, което по това време е наричано блато. Цитират се данни, според които смъртността на хиляда заболели души в проценти за Швеция, Норвегия и Англия е 15, за Франция 21, за Германия 22, за Италия 25 и за Австрия 27, докато за България тя е 23. Конкретно за Бургаската околия тя се движи около 33%, като дори има села, където смъртността достига до 60%.

Поради тази причина авторите на доклада на практика претеглят на везната плюсовете и минусите за евентуалното пресушаване на езерата, както и на приходите и разходите за държавата, ако реши да ги превърне в земеделски земи.

“Например блатото Вая, което според Бургаската община, се явявало като главен виновник за маларията в околността, не би било трудно да се запълни и пресуши. Но понеже блатото е свободно откъм морето и има изтичане, особено от високите води, то заплълнянето му ще продължи за повече време.”

Изчислено е, че ако езерото бъде “запушено” и се остави на естествените процеси, то би могло да се запълни за около 90 години. Отбелязва, се че процесът може да се ускори по изкуствен път – чрез изпарение и равномерно колматиране.

Подобни изчисления са направени и за Мандренското езеро, което също е наричано блато, като се подчертава, че там процесът би бил още по-труден.

“Tова включва заграждането на блатото с насипи откъм морето и добавяне на голяма дълбочина на водата през сезона на опресняване на водата. Заграждането на блатото е най-добре да стане с насип достатъчно висок, за да може да се устои на блатските вълни и достатъчно широк, за да послужи евентуално изцяло или частично като крайбрежно шосе”.

Уточнява се, че каналът трябва да бъде с шлюз и също така да има наклон от Мандра към Вая, достатъчен за да не се затлачва. Също така, за да може да тече водата в канала, трябва да се надигне нивото в Мандра със запорна стена, която “да започва от Пода и да свършва до полите на Карабаир”.

Докладът все пак заключва, че освен сумите за засипването, трябва да се предвидят и такива за отводнителна система, без която цялата тази ниска земя ще остане с висока подпочвена вода и ще бъде негодна за интензивна култура. Споменава се и близостта на морето, което ще инфилтрира под почвата със солена вода – обстоятелство, което в повечето случи вреди на земеделската култура. Спечелената земя също така трябва да бъде кръстосана от пътна мрежа, евентуално напоителна мрежа, от стопански постройки и други – все много големи за държавата разходи. Отчита се още, че двете езера носят приходи от риболов, които биха били безвъзвратно загубени.

В крайна сметка комисията заключва, че усилията на държавата трябва да бъдат насочени към овладяване на пороищните свличания, укрепване и почистване на леглата на притоците, дрениране на каналите и ограничение процеса на затлачване вътрешността на блатата.

Тя препоръча на държавата да обърне сериозно внимание и на останалите приморски, крайдунавски и други блата в страната, като за тази цел образува специална техническа служба, както и нужните за нея средства.

История на риболова в Бургаския залив и трите езера