От ПП „Единение“ поискаха оставките на министъра на вътрешните работи, министъра и зам.-министъра на електронното управление, както и от ръководството на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Причината – висши държавни служители на длъжности с високо обществено значение взеха участие в поругаването на най-значимото достижение на демокрацията – свободните избори. За това от партията вярват, че те трябва да понесат отговорност.
Видя се как от Сглобката – ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС си мълчат и че нито една друга партия в Народното събрание не назова истината. Но от „Единение“ го направиха и изпратиха искане за оставки на посочените лица, адресирано до министър-председателя, президента и председателя на Народното събрание.
„Трябва да покажем, че в България са останали будни граждани, които няма да приемат подигравка с изборните им права“, категорични са от ПП „Единение“. От партията споделят разочарованието на българския народ от поредното компрометиране на доверието за провеждането на изборите и изборния процес. Анализът на изборните резултатите не се ограничава до цветните карти на отвоюваните или загубените областни и общински центрове в страната.
„Изборите не са еднократна битка за надмощие на политическите формации, а ключов фундамент на демокрацията. Възприемането на изборите – кампания, изборен ден и резултати – трябва да се фокусира върху няколко основни елемента, отнасящи се до устойчивостта на институциите, а оттам и до надеждността надемократичните ценности, такива, каквито трябва да съществуват в убежденията на гражданите“, подчертаха от политическата формация. От „Единение“ посочиха кои са трите елемента:
– Сигурна среда, гарантираща свободно и защитено гласоподаване. Това ще рече организация на изборния процес, създаващ у гражданите увереност, че правото им на глас се гарантира от институциите, защитава се от злоупотреби и се отчита без манипулации. Пряка отговорност за това носи Министерство на вътрешните работи. На последните проведени избори станахме свидетели на водопад от сведения за злоупотреби и съмнения за злоупотреби, както и за престъпно търгуване на гласове. В много населени места беше споделяна информация за цена на глас, достигаща 350 лева. Констатираме и огромната разлика в действията на МВР спрямо парламентарните избори в края на 2021 г., когато търговията с гласове беше сериозно ограничена именно от служителите на реда. Разликата в постиженията на МВР в опазването на демократичните избори в горецитирания период и преди 2 седмици доказва категорично, че действията или бездействията на професионалния апарат на институцията зависят пряко от волята на политическия кабинет и лично на министъра. Провалът на МВР при последните проведени избори ни задължава да настояваме да бъде поискана оставката или освобождаването на министъра на вътрешните работи за косвено посегателство върху доверието на гражданите в надеждността и охраняемостта на изборния процес, което е пряко посегателство върху демократичните процеси в страната.
– Сигурна среда, гарантираща свободно и защитено гласоподаване, означа и гаранции за валидността на вота. Тук пряка отговорност носи ЦИК и Министерство на електронното управление. Валидността на вота се осигуря чрез надеждни административни процедури, позволяващи проследяване и контрол на дейността на избирателните комисии и секции. С решението за отмяна на машинното гласуване непосредствено преди изборния ден ЦИК постави под заплаха валидността на вота, принуждавайки много гласоподаватели да използват система за гласуване, в която нямат доверие. Гласуващите бяха лишени от избор и, по-лошо, бяха поставени пред недопустимото решение да гласуват въпреки безпрецедентното недоверие в системата на отчитане на хартиените бюлетини. ЦИК пряко засегна доверието на гражданите в надеждността на демократичните процедури, като ги застави да следва правила, за чието въвеждане не са дали своето съгласие – основен демократичен принцип. Дори и да e имала основания за това свое решение, ЦИК не успя да убеди гражданите във валидността на своите аргументи и остави решението да говори по силата на видимо недомислен императив, а не по-силата на неговата общополезност. Казано по друг начин – никой не повярва на ЦИК. Избирателната комисия се самокомпрометира, и то в ситуация, в която може би имаше наистина валидни законови аргументи за решението си /както потвърди по-късно и съда/. Това означа, че ЦИК в този състав и с това ръководство не е в състояние да управлява намиращите се в нейна компетентност процеси, подкопавайки по този начин доверието в демократичните институции. Липсата на обществено доверие в Комисията ни задължава да настояваме за оставката на нейното ръководството.
– Надеждната гаранция на валидността на вота е проблем, свързан с дългосрочно изграждане на доверие у гражданите. В настоящата ситуация този проблем се комбинира с въвеждането на машинното гласуване. Като гласоподаватели сме свидетели на това колко трудно и бавно се налагаше идеята за машинно гласуваме, през колко колебания и отрицание премина тя. Истински успех бе налагането на машинно гласуване при парламентарните избори в края на 2021 г. и това се потвърди от отчетения резултат. Сравнимо с престъпно деяние е административната небрежност, проявена от министъра на електронно управление и неговия заместник, която постави отново на изпитание доверието в машините и на практика саботира машинното гласуване на първи тур на местните избори. Министерството на електронното управление се превърна в инструмент на поредната атака, насаждаща съмнение във валидността на машинния вот. Опорочаването на процедурите, безразличието към рисковете за демокрацията и поставянето на карта на трудно извоюваното гражданско доверие доведоха до лишаване на гласоподавателите от избор. Този състав на политическия кабинет на МЕУ демонстрира неспособност да управлява компетентно законово вменените на институцията административни процеси и да бъде градивен посланик на обществено доверие. Тези причини ни задължават да настояваме да бъде поискана оставката на намесените в скандалните действия преди изборите министър и заместник-министър, или те да бъдат освободени от министър-председателя.
Според „Единение“ действията или бездействията „пряко укрепват или ерозират устоите на демокрацията в България“. Те призоваха председателя на Народното събрание, премиера и президента:
„Подкрепите нашите искания за упражняване на пълна институционална отговорност от посочените в горното изложение лица, която да намери израз в освобождаването на заеманите от тях постове.“
Стана ясно, че всяка от посочените администрации саботираше своите функции в демократичното управление на страната и работеше против доверието на гражданите. Тези фрапантни примери на разрушително институционално поведение съвпадат с момента, в който обществото имаше остра нужда от защита на демократичното управление и ценности на свободното право на глас, но не ги получи.
