„България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица. Опитите за такъв законопроект, правени през годините, катастрофират, защото размерите на феномена на свръхзадлъжнялостта в България са такива, че правят много тежки решенията, от които обикновено никой не е доволен.“
Това заяви министър Крум Зарков при представянето на проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, изработен в сътрудничество с Министерството на иновациите и растежа, съобщиха от правосъдното ведомство. На презентацията присъстваха министърът на иновациите и растежа Александър Пулев и доц. Тони Димов от БАН. Зарков обобщи целите така:
„Търси се балансирано уреждане на обществените отношения. Да се защитят добросъвестните длъжници, а не хитреците, да се защити легитимният интерес на кредиторите, но не и хищническите пориви на някои от тях. Време е смело да се изправим пред този въпрос.“
Проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане утре. Той е част от ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Законът за несъстоятелността на физическите лица трябва да влезе в сила до края на 2022 година и е последният проект, ангажимент на Министерството на правосъдието по Плана. С него се изпълняват и задължения по Директива /ЕС/ 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета.
Особености на производството по несъстоятелност на физическите лица – то е доброволно. Образува се по искане на длъжника, и се движи от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията. Кредиторите нямат възможност да искат образуване на производството, защото те разполагат с възможности да търсят индивидуални изпълнения, неограничено във времето.
Предназначено е за добросъвестни длъжници. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.
Цели се справедливо удовлетворяване на кредиторите. В производството имат право да участват всички кредитори на длъжника. То е безпредметно, когато длъжникът няма имущество, достатъчно да покрие разноските и поне частично да погаси задълженията. Производство няма да се образува, ако длъжникът няма имущество.
Гарантират се жизнените потребности на длъжника и несеквестируемост на неговото имущество. Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу длъжника не може да бъде насочвано изпълнение. Съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, която не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата.
Производството е съобразено с ограничените възможности на неплатежоспособния длъжник да заплаща разноските. Предвижда заплащане само на прости такси, като за откриване на производството таксата е 20 лева.
Основни фази на производството по несъстоятелност:
– разглеждане на молбата на длъжника, обявяване на неплатежоспособността и откриване на производството;
– установяване на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността;
– утвърждаване на план за погасяване;
– обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото.
Има няколко условия за погасяване на задълженията на добросъвестен длъжник. След изтичане на тригодишен срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрения от съда списък на приетите вземания. Срокът започва да тече от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.
Когато длъжникът няма секвестируемо имущество, което да е достатъчно да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите, производството не се образува, съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника. За да се гарантира балансът между правата на длъжника и правата на кредитори се предвижда по-дълъг срок за погасяване на задълженията на длъжника – от 10 години.
От общото правило за погасяване, с изтичане на 3-годишен срок, са изключени: вземания, обезпечени с ипотека; вземания за глоби и имуществени санкции; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.
