Как се стигна до ужасната война между в ивицата Газа и кой е виновен за тази трагедия? На тези въпроси отговоря Исидорос Кардеринис в свой анализ и стихотворение по темата, които изпрати специално за Искра.бг.
Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 година. Той е журналист, писател и поет. Учил е икономика и е завършил следдипломна квалификация по икономика на туризма. Негови статии са публикувани във вестници, списания и уебсайтове по целия свят.
Негови стихове са превеждани на английски, френски и испански и са публикувани в поетични антологии, литературни списания и рубрики за литературни вестници. Издал е осем книги с поезия и три романа в Гърция. Негови книги са преведени и издадени в САЩ, Великобритания, Италия и Испания.
Публикуваме пълния текст на анализа и стихотворението на Исидорос Кардеринис без редакторска намеса.
„Регионът на Палестина от 7 октомври влезе в ужасна война. И, разбира се, там цветята изсъхнаха и слънцето се скри, защото настъпи мрак, и младежите не могат да пеят, и децата не могат да играят безгрижно по улиците, и белите гълъби на мира не летят в мрачното небе .
И кой е виновен за тази трагедия? Израелският народ ли е виновен? Палестинският народ ли е виновен? Ясно е, че не. И двата народа са невинни и добри. Израелците имат право да имат своя собствена държава, но също и палестинците, трябва да имат собствено парче земя с държавен статут. Но политиците, и най-вече от могъщата израелска страна, през всичките предходни години не предприеха необходимите правилни стъпки за разрешаване на този горещ проблем в региона на Близкия изток, което доведе до настоящата трагична ситуация.
И какви са тези стъпки? В продължение на 75 години– от 1948 г., когато е създадена държавата Израел – ООН е взела решение за създаване на независима палестинска държава и то не е изпълнено. По това време Израел окупира 52% от територията, определена като „историческа Палестина“, а в останалите 48% са определени границите за палестинската държава, която трябва да бъде създадена.
И, разбира се, хората по целия свят са невинни и добри. Хората във всяка страна в огромно мнозинство не искат война, не искат убийства, мъртви и престъпления. Те искат да живеят в мирна, красива и щастлива среда. Те искат мир. Те искат да се усмихват всеки ден и да мечтаят. Всички хора на този свят си поставят цели и се опитват да ги постигнат, като по този начин осмислят живота си. Те не искат тези цели да бъдат насилствено и внезапно прекъснати, както се случва, когато една страна потъне в гнева на война. Те не искат да тънат в този ужас месеци или дори години при никакви обстоятелства. Бащите и майките искат да видят как децата им напредват и да ги накарат да се гордеят. Те не искат да бъдат изпратени на война и убити по най-ужасния начин.
Но кой на тази планета води войните? Разбира се, огромните икономически сили, които доминират нашата планета и чрез войни насърчават своите интереси, цели и планове. Те буквално се хранят с войни и не се интересуват колко хиляди или дори милиони умират. Разбира се, някои политици, които определят, насърчават и се опитват да реализират крайни националистически и завоевателни стремежи, също имат роля във войните.
И днес виждаме, че човечеството е потопено в лудостта на войната. Човечеството днес преминава през най-критичната фаза от своята история, тъй като е буквално една стъпка преди Третата световна война, чиито опустошителни резултати за човешката цивилизация много от нас няма да доживеят да видят. И както е казал Алберт Айнщайн „Ако има трета световна война, четвъртата ще стане с палки“.
Така или иначе жертвите са хората. Те плащат за войната с кръвта си. В миналото е имало народи, които са били подмамени от техните политици чрез безмилостна пропаганда, промиване на мозъци и насаждане на страх по този пагубен и трагичен път. Типичен е примерът с германския народ, който стана жертва на нацизма и гьобеловата пропаганда и така се превърна в лост за изтребление на други народи.
И, разбира се, душата и сърцето на всеки добър и състрадателен човек са разбити от трагичните събития, случващи се днес в Близкия изток, но също и в Украйна и другаде. Всеки добър човек не може да не плаче пред ужасната гледка на хора с отсечени глави, ръце и крака. Няма как да не плаче пред образа на обезобразени и потънали в кръв деца. Той не може да не плаче с керваните от бежанци, напускащи любимата им земя с бомби, висящи над главите им. Той не може да не пролее сълзи за всеки изгубен човек, независимо дали е въоръжен или цивилен, дали е палестинец, дали е израелец, дали е руснак, дали е украинец или от друга националност. В крайна сметка, всички хора, биологично сме еднакви, излезли сме от една и съща утроба и имаме една и съща съдба.
Всички хора, и преди всичко онези, които са на ключови позиции в политическата власт, и искам да вярвам, че има и здрави политици и политици, които имат някакъв политически висота, трябва да се борим, за да спрем безмилостните убийствени войни, за да избегнем катастрофалната Трета световна война и да роди нов демократичен свят, който ще се основава на сътрудничество, взаимно уважение и мирно съвместно съществуване на всички държави и народи на планетата.
Палестина 2023 година
Регион потопен в отвратителна война
Без радост, без цветя, без слънце на всяка зора
Напоени с горчиви сълзи и кръв обилна
Без любовни песни, без безгрижни деца.
Навсякъде ужасно разпръснати трупове
Без глава, без тяло, без крака, без ръце
Повредени къщи в разрушени градове
И в небето гълъбите няма никъде.
Кервани от бежанци без ясна дестинация
С бомби летящи в въздух меланхоличния
Плашени напускат любимата си родина
И на пръта знамето, разкъсано и окървавено.
В дифузна кал мечти заровени
И сърца разбити на хиляди парчета като очила
От неописуема болка лицата разкъсани
И наоколо с проклетите си коне е Смъртта.
Жертви в този свят жалък и несправедлив
Те винаги са хора невинни и добри
Които излъчват красива миризма от душата си
Или са палестинци, или израелци.
О, Палестина, душата ни е пълна с горчивина
За тази ужасна трагедия и голяма дивотия
Нашата планета тъне в гъста тъмнина
И в очите ни гняв и тъга.“
