Пореден ден на ужасяваща гражданска касапница в Украйна подчерта отчаяната нужда от прекратяване на огъня – и обясни защо краят на войната все още може да е далеч, пише „CNN“. Руските сили в сряда ескалираха атаката си срещу уязвими цели, което накара президента Джо Байдън да нарече руския президент Владимир Путин военнопрестъпник. Съдбата на стотици хора, приютили се в театър в крайбрежния град Мариупол, е неизвестна, след като руски бараж се вряза в сграда, оградена с думата „деца“ на земята, за да отблъсне атаки.
Хората в театъра са започнали да излизат живи, според кратко изявление, публикувано днес във Facebook от бившия ръководител на Донецка област, въпреки че все още не е ясно дали това означава, че всички хора в сградата са оцелели. Друга бомбардировка удари плувен басейн в същия град, използван като убежище.
Украинският президент Володимир Зеленски, след като изнесе емоционално виртуално обръщение към Конгреса на САЩ, разкри, че най-малко 103 деца са загинали досега при нападението на Москва. Световната здравна организация разкритикува това, което според нея са умишлени атаки срещу здравната инфраструктура на Украйна. Повече от 3 милиона украинци са избягали в резултат на изселване като бежанци, според ООН.
Това не са просто разкази за нещастни, невинни цивилни, хванати под кръстосания огън или по-голям конфликт. Има твърде много атаки, за да бъде това нещо наречено по друг начин, а именно не може да бъде нищо друго, освен преднамерена руска стратегия за опит да бомбардира Украйна, за да се подчини всеки цивилен човек в даден момент. Това нападение, предназначено да причини максимална болка и разрушение, вероятно ще задълбочи още повече разкола между двете страни и ще затрудни намирането на приспособление за прекратяване на убийствата.
Неточната и кървава руска офанзива всъщност е война от средата на 20-ти век, която се разиграва 20 години в 21-ви век. Сцени на бягство на цивилни и необикновени разрушения в обсадените градове почти изглеждат сякаш се случват в разпокъсана черно-бяла кинохроника от 40-те години на миналия век, третирана с модерни цветови техники, за да оживеят образите. Но това се случва сега. И това е зверство от голям, съвременен мащаб. Идеята, че сухопътните войни, които белязаха историята на Европа и причиниха милиони смъртни случаи, са приключили, беше изчерпателно развенчана.
„Путин нанася ужасяващи, ужасяващи опустошения и ужас на Украйна – бомбардира жилищни сгради, родилни отделения, болници“, каза Байдън в сряда, разкривайки отпускането на още 800 милиона долара военна помощ за страната. — „Искам да кажа, че е богонамеса.“
Широко се обсъждат възможните контури на прекратяване на огъня или дългосрочно споразумение за прекратяване на сраженията. Те биха могли да включват обещание от Украйна, че няма да се присъедини към НАТО. Русия може да поиска някаква форма на неутралитет за своя съсед и мярка за демилитаризация. Украйна може да се нуждае от гаранции за сигурност от западните сили, за да подпише сделка. Но стремежите й да се присъедини към Европейския съюз би било много трудно за Путин да приеме.
Кремъл заяви в сряда, че „демилитаризацията“ на Украйна може да бъде компромис, което предполага шведски или австрийски модел на държава, но тази идея беше отхвърлена от украинската страна.
Както показа напрежението между израелци и палестинци, знанието как трябва да приключи конфликтът не улеснява достигането до тази точка. Всеки дипломатически план за прекратяване на войната в Украйна вероятно ще бъде изпълнен с несигурност – включително политическия капацитет на руснаци и украинци да предложат отстъпки след такива ожесточени битки и големи загуби от всяка страна. Плюс това, всеки истински разговор за западните гаранции за сигурност ще изисква ниво на принос от външни нации, което може да се почувства като разтягане – и също така ще разчита Путин да приеме чужда намеса в Украйна.
Коментарите на Байдън в сряда – когато той говори пред репортери в Белия дом по отношение на Путин: „Мисля, че той е военнопрестъпник“ – повдигнаха по-фундаментален въпрос. Справедливо е да се запитаме дали Западът, и по-специално Украйна, някога ще могат да се справят с руски лидер, който разглежда по такъв начин.
И все пак ужасяващата хуманитарна катастрофа, разиграваща се в Украйна – и възможността хиляди невинни животи да бъдат спасени – правят наложително за Киев и западните държави да се опитат да постигнат някакво споразумение с Путин, колкото и горчиво да е това. Но дори и тогава: дали руският лидер някога ще го приеме?
Съпротивата на Путин срещу мира
Има много логични причини, поради които Путин може да е готов да поиска мир. Войната е стратегическа и икономическа катастрофа за Русия. В рамките на няколко седмици шеметно широките санкции и наказания превърнаха Русия в дипломатически, финансов и културен погром. Американски служител каза в сряда, че руските сили са били „общо взето в застой“ близо до Киев с очакванията за блицкриг до столицата, която остава далечен спомен. Нов приток на американски и други западни оръжия може да увеличи това, което американските разузнавателни агенции вече смятат, че са огромни руски жертви в лицето на твърдата украинска съпротива.
И все пак на всеки етап от конфликта, преди нахлуването и след него, Путин е избрал да ескалира, да стане по-нехуманен. Украинските градове са под обсада. При някои храната и водата са на изчерпване. Няма признаци, че руският президент има някакви притеснения от вземането на човешки жертви, които всъщност понасят неговите действия. Неговата минала история подсказва, че ако е необходима упорита, продължителна кампания за унищожаване на Украйна с тъпи оръжия като артилерия и ракети, той е готов да го преодолее. Междувременно няма признаци, че извънредните санкции, които ефективно отрязаха Русия от света, отслабват вътрешнополитическата му позиция в системата на Кремъл, която той дълго време доминира.
Декларацията на Зеленски във вторник, че страната му ще трябва да приеме, че няма да се присъедини към НАТО, изглеждаше като отстъпление пред Путин. Но е трудно да се разбере как руският лидер би могъл да приеме това като достатъчно условие за изтегляне на силите му, предвид предупрежденията му в началото на войната, че Украйна няма право на съществуване и че нейният народ наистина е руски. Така че при цялата ужасна цена за украинци и руснаци, и въпреки въпросите на Запада дали действа рационално, Путин все още може да види логична причина за продължаване на конфликта. Една унищожена държава не може да се присъедини към Запада. На Путин бяха предложени множество варианти в навечерието на инвазията, в безкрайни телефонни разговори със западни лидери, включително френския президент Еманюел Макрон, които той впоследствие отхвърли. Би било неразумно да очакваме той да промени решението си сега.
И все пак, като се има предвид успеха на руския лидер в изкореняването на критичните медии и несъгласието в Русия, теоретично е възможно той да спаси лицето на страната си, като обяви всяко евентуално споразумение за оправдание. Но последните бомбардировки не предполагат, че руският лидер е в настроение за компромис.
Украйна може да се сблъска с болезнени компромиси
Пътуването, което Украйна трябва да извърви към прекратяване на огъня с Путин, също изглежда се удължава. Изключителната болка, която вече понася страната, и непокорството, демонстрирано от Зеленски, докато той води нация от воини в съпротива, може да повиши залога за всеки евентуален мирен план. Безсмислено казано, степента на убийствата, лишенията и хуманитарните бедствия, които страната може да понесе, може да оформят позицията на правителството по отношение на преговорите за прекратяване на огъня. Не е ясно дали идващият приток на западни оръжия и успехът на украинската съпротива ще насърчат правителството в Киев да се бори. Старши съветникът на Зеленски Михаил Подоляк, например, каза в сряда, че украинската армия започва да нанася контраудар по много по-големи руски сили в редица посоки, съобщи Сам Кили от „CNN“.
Въпреки че имаше някои оптимистични сигнали от украинска страна за преговори с руски официални лица, условията за окончателно уреждане може да са трудни. След като подтикна една нация в борбата за независимост и суверенитет, Зеленски може да не желае да позволи на Русия да задържи области в Крим и Източна Украйна, които е завзела – и вероятно ще поиска да запази. Всяко изискване за демилитаризация на страната, за да удовлетвори руските призиви за неутралитет, може да я направи уязвима за нова инвазия. А Украйна има горчив опит с чуждите гаранции за сигурност. Споразумение след Студената война, което доведе до демонтажа на ядреното възпиране на страната от съветската епоха, съдържаше гаранции, че нейният суверенитет и независимост могат да бъдат признати от Великобритания, САЩ и Русия. Това не спря нашествието на Путин. Добавете към това многобройните изявления на Русия, че планът „Маршал“ не действа в Украйна, което означава, че в Киев няма доверие за Москва.
Всяко обещание, че Украйна няма да се стреми към членство в Европейския съюз, също би било горчиво хапче за Зеленски. Путин може да се нуждае от подобно обещание, тъй като войната и повече от десетилетие намеса в работите на Украйна бяха до голяма степен мотивирани от яростта му към идеята нацията с най-тесни етнически, културни и исторически връзки с Русия да се движи на Запад.
И все пак, руската инвазия има обратен ефект поне в това отношение. Украйна на практика стана част от голяма Европа във всичко, но не и по име. Милиони хора избягаха в убежище в ЕС и ще имат дългосрочни връзки с блока. И ключови европейски сили, включително Германия, промениха десетилетия на външната си политика, за да подкрепят Украйна – само един от начините, по които континентът никога няма да бъде същият, когато войната приключи, дори ако това отнеме много повече време.
