През юни 2022 г., четири месеца след като Русия предприе масирана инвазия с танкове и бомби в Украйна, Европейският съюз /ЕС/ отвърна с най-мощното оръжие в арсенала си, припомня „Politico“. Докато артилерийският дъжд обстрелваше украинските градове и села, а бягащите от войната граждани заливаха ЕС, Брюксел прибягна до неочакван ход. Представители на ЕС обявиха, че на Украйна и Молдова ще бъде разрешено да започнат преговори за присъединяване към блока. През декември следващата година Грузия, получи същия статут на кандидат.
Преди пълномащабната инвазия на Русия дори далечната перспектива за покана за присъединяване към блока щеше да ентусиазира силно украинците, молдовците и грузинците, които от години насам копнеят да сбъднат част от европейската си мечта. Понастоящем обаче обещанието за място в ЕС поставя на дневен ред една доста реална заплаха, а именно заплахата от руско насилие. В Украйна, където протестиращите някога рискуваха живота си, за да се противопоставят на промосковското правителство, сега споменаването на вдигнатия от блока палец най-вероятно ще бъде посрещнато с отчаяна въздишка. Нещата, от които Киев се нуждае в момента – боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и други оръжия, за да се защити ефективно във войната с Русия, са в недостиг.
И в Молдова и Грузия, които провеждат избори тази седмица, ясно се вижда избледняващата сила на европейската мечта. В неделя молдовците гласуваха на референдум за това дали интеграцията в ЕС да бъде заложена в конституцията на страната. Тази събота грузинските граждани ще гласуват на парламентарни избори с участието на управляваща партия, за която се смята, че е в близки отношения с Кремъл. И в двата случая гласовете ще бъдат възприети като важен избор между бъдеще, обвързано с Москва, или бъдеще, в което тези страни ще се радват на силна подкрепа от Брюксел. Това решение не толкова отдавна щеше да бъде в полза на ЕС. Първите резултати за Брюксел обаче не са толкова окуражаващи. Въпреки че проучванията сочат значително проевропейско мнозинство в двете нации, тези настроения не се проявяват толкова явно в избирателните секции. В Молдова гласовете в подкрепа на ЕС спечелиха с малка разлика, нанасяйки неочакван удар на прозападния президент Мая Санду. В Грузия се очаква управляващата партия „Грузинска мечта“, отговорна за приемането на редица репресивни мерки, които заплашват да насочат страната към опеката на Москва, да спечели най-много гласове. И в двата случая се смята, че руската дезинформация и хибридната война са изиграли важна роля за промяната на общественото мнение. Споделяйки недоволството си от разочароващия резултат в Молдова, лидерката Мая Санду заяви, че страната е станала жертва на „нечестна борба“ срещу „чужди сили“.
Според оценки на молдовски високопоставени лица Русия е похарчила около 100 млн. евро за кампания за оказване на влияние, включително за купуването на около 130 000 гласа чрез съмнителна мрежа от пълномощници, подкрепяни от Москва. По думи на експертите значителна роля са изиграли и вътрешните фактори, тъй като много молдовци използваха референдума, за да изразят недоволството си от правителството. В разгара на подготовката за изборите в Грузия вотът в Молдова несъмнено повдига въпроса: В момент, когато Русия разгръща „мускулите“ на твърдата си сила, може ли ЕС все още да разчита на обещанията си за меко оказване на влияние?
Над 50 000 украински семейства получават помощ от МТСП от началото на войната