Защо чл. 410/417 от ГПК са в пълен разрез с европейските директиви за защита на правата на човека?

0
683
Документи
Снимка: Pixabay

Граждански сдружения и неправителствени организации са се обявили против член 410 и член 417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Причината е, че още със самите образци на заявленията е създадена възможност на заявителя да поиска да му се издаде изпълнителен лист без преди това съдът да е приключил заповедното производство с влязла в сила заповед за изпълнение, което се отнася за чл. 410 и чл. 417 ГПК.

Инициаторът на Съюз Длъжникът-„Солидарност“ капитан Ивайло Илиев за пореден път алармира, че тези членове са в пълен разрез с европейските директиви за защита на правата на човека и на кредитополучателите. По думите му няма по-лобистки текст в българското право, който да е нанесъл толкова щети на гражданите у нас, както въпросните текстове и някои от техните точки. Чрез тях се дава правото на финансовите и кредитните институции, както и на енергийните и телекомуникационните монополисти да сложат ръка върху имуществото на длъжниците си, без хората да имат възможност да се защитават в съда, обясни той.

Документи
Снимка: Pixabay

Член 417 от Гражданския процесуален кодекс предоставя държавен суверенитет на банките. Той елиминира съда, прави го слуга на банките и унищожава личния и професионалния живот, тълкува кап. Илиев. По реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжниците се образуват дела, банките и другите правоимащи лица по този член, например кредитори, на които сте издали записи на заповед. Когато съдът е подвластен на банките и издава изпълнителен лист и заповед без да знае потърпевшият, веднага се започва продажба на имотите. Може човек да не е взел кредит, да е станала техническа грешка, а той няма как да се защити. Имотите се продават на безценица и банките ги купуват, твърди още експертът.

Непонятно и необяснимо е защо, след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на член 417, се изисква да се издаде заповед за незабавно изпълнение и реално съдът издава заповед за изпълнение, която не е поискана от страната. Стига се дотам, че той незаконно “инкорпорира” в акта и непоисканото незабавно изпълнение и самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Тук се включва и самата издадена заповед за изпълнение протокола от проведеното закрито съдебно заседание, разпореждането за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение, също разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като по този начин опорочава цялата съдебна процедура до степен на невалидност, смята специалистът.

Допълнително доказателство за опорочаване на процеса представлява фактът, че заповедите за изпълнение на парични задължения и изпълнителните листове в СРС се издават без номера и няма как да се докаже, че са издадени по валидно и реално проведено съдебно заседание. Всички издадени заповеди за изпълнение, издадени по чл. 417 в ГПК са нищожни и невалидни, поради това, че са издадени без да е поискано тяхното издаване със самото заявление – в заявлението е поискано да се издаде заповед за незабавно изпълнение, какъвто термин и образец в българското право не откриваме никъде, което е видно от самите образци на заявлението и издадените заповеди за изпълнение.

В съдебната процедура е поместен самият протокол и разпореждането за издаване на изпълнителния лист в него. Той е с променено наименование, за да не личи, че е съдебен акт – разпореждане, а е се нарича “изпълнителен лист”. В него съда се произнасяне с “осъждам” без пояснение дали подлежи на обжалване. Не се пояснява пред кой съд, в какъв срок от време и кой трябва да връчи този съдебен акт. Това не се извършва нито от съда, нито от съдебните изпълнители и така се лишава длъжникът от последната му възможност да обжалва този диспозитив на съда. Всеки частен съдебен изпълнител, който е връчил покана за доброволно изпълнение, не е удостоверил връчването на самата заповед за изпълнение и разпореждането, въз основа на което е издадена, на разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта, и на разпореждането за издаване на изпълнителния лист е извършил престъпление спрямо правата на всеки един длъжник.

Капитан Ивайло Илиев е категоричен, че целта им е при решаването на делата по заповедните производства и последващите изпълнителни такива. Според неговите думи те са в нарушение с правата на хората спрямо Европейския съюз, на елементарните им човешки права, които са гарантирани от Хартата на основните права на Евросъюза по член 47, Конвенцията за защита на правата на човека по член 6, 9, 13 и Конституцията на Република България. Настояваме и търсим правата си за възстановяване на щетите, причинени на гражданите, пострадали от порочната практика, призовава още той.

От редакцията на Искра.бг потърсихме за консултация и юридическо лице, за да обясни дали има такива съдебни практики. Той разясни:

Гражданският процесуален кодекс не е балансиран в полза на гражданите и на потребителите, т.е. той е в полза само на определени лица. Чрез него се позволява на банките чрез банково извлечение да се започне изпълнително производство, преди да има съдебно решение и влязло в сила присъда. Позволява се на банковата институция чрез техните извлечения да започнат изпълнително производство, преди да има съдебно решение и влязла в сила присъда. В определен момент те получават заповед за незабавно изпълнение, с  нея те получават изпълнителен лист и се обръщат към частен съдебен изпълнител, след което лицето получава съобщение, че е осъдено не от съда, а от ЧСИ. Лицата научават, че всички сметки са им запорирани. Това става без знанието и в отсъствието на длъжниците. Лицата получават известие, след като този процес е приключил. След това евентуално може да се обжалва, в по-голямата част на случаите изпълнението вече е започнало.“

Адвокатът дава като пример ипотека на имот, когато лицата са направили ипотечен заем. Пропуснати са няколко вноски и банката решава, че предсрочно ще прекрати договора по кредита. Впоследствие се продава имотът на много по-ниска цена, а длъжникът има да изплаща едни пари, а на среща няма нищо. Юридическото лице уточни, че такива практики има не само в нашата страна, но и в Испания. Европейският съд отрежда, че не може за такова нарушение да се прекратява такъв договор с такива тежки последици за потребителя. Той допълни, че в такива случаи длъжниците са:

„Жертва на системата“.

Ако се чувствате пострадали от произвола на частните съдебни изпълнители и банките, можете да се присъедините към жалбата, която от Съюз Длъжникът-„Солидарност“ е отпратила до Европейския парламент. Повече информация можете да видите в следния документ:

Петиция във връзка с нарушено право на Европейския съюз чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 от КЗПЧ

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments