Всички навярно имаме дестинации, които мечтаем да посетим – за да си починем, да се потопим в атмосферата, да бъдем по-близо до историята, традициите и обичаите на родината си. И когато успеем да стигнем до тях, можем да се чувстваме по най-различни начини – щастливи, разочаровани, удивени. Едно е сигурно обаче – няма да сме останали безразлични.
Има и други места. Те не са влизали в плановете ни, не знаем нищо за тях и нямаме очаквания откъм преживявания, когато отидем. Те обаче ни потопят в магията си. Ненатрапчиво, но трайно.
В тях липсват туроператори, които да ни изнесат беседа, но има местни жители, които с радост отделят от времето си, за да разкажат за родното си място. Липсва огромен наплив от туристи, но съществува спокойствието, с което можеш да се слееш с живота, бита, историята и културата на населеното място.
Тази година за мен моята дестинация без очаквания бе град Българово, разположен на 20 километра от Бургас. Само за няколко часа обаче се превърна в пространство, което бих посетила отново. Този път с очаквания. И отново, когато е лято.
Когато тръгнахме от Бургас, животът вече кипеше. Някои хора бързаха за работа, туристите отиваха на плаж, а имаше и такива, които тепърва се прибираха след паметна (или безпаметна вечер). Не пътувахме дълго, напротив. За кратко време се озовахме в желаната дестинация.
На първа обиколка с колата видяхме едно приветливо място. Като много други из България. Все още най-впечатляващо ни звучеше името. Красиво и силно.
По-късно обаче се оказа, че Българово е едно чудновато пространство, на което можеш да прекараш наистина смислени, зареждащи и запомнящи се часове. Там е разположена работилницата на един от малкото останали майстори в страната, които произвеждат изделия от ракита, което автоматично пренася пришълците в един наш – български, но и изчезващ свят.
Има и читалище, което те кара да се чувстваш все едно си попаднал в приказка. Да гледаш с очи, които са отворени широко, да сочиш с пръст различни предмети, които никога не си виждал или си забравил, че съществуват и да се чувстваш като дете, което се наслаждава на всичко, което го заобикаля.
Не на последно място е и църквата „Св. Атанасий“, за която се казва, че пази спомена за „Второто баташко клане“, където малко преди Освобождението са изгубили живота си над 400 души – деца, жени и мъже, които са били изклани по един жесток начин.
Мислите ли вече, че си заслужава да посетите Българово и то да бъде сред планираните Ви дестинации? Нека Ви разкажем още… Защото наистина нямаме търпение да споделим преживяванията си.
Читалище „Съгласие – 1905“
В двора на читалището петъчните топли дни са посветени на лятно кино. На прожекциите най-често се събират младежи, които се наслаждават на любимите си филми. Постоях малко и се замислих за ролята на тази институция. Знаех, че е голяма, но все още нямах представа колко точно.
После влязохме вътре в сградата и се потопихме в атмосферата на сцената, която е представяла постановки и концерти не просто на деца, а на цели поколения семейства. Част от малките хора, които участват в артистичните дейности на читалището, го правят точно на мястото, на което са го правили техните родители, баби и дядовци. В главата ми ненадейно се появява част от прекрасния текст на Богдана Карадочева и лека усмивка се прокрадва по лицето ми:
„Там детски смях звъни.
Там царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.“
Мисля си, че точно защото всичко се съхранява от поколение за поколение средата изглежда далеч от лъскавата, но красива и грижовно запазена. Може би такава каквато ще остане и за бъдещите деца на селището.
Близо до сцената се съхраняват и безценни костюми. Те са с отлична изработка и приятни на допир. Част от тях вече не се използват, но когато се докоснеш до тях – настръхваш, защото пазят трепетите на стотици малчугани, които са ги обличали.
Елвира Митева бе един от нашите домакини в институцията. Днес работи там като библиотекар, но първите си стъпки е направила на мястото като дете. Любовта, с която говореше за читалището, се усещаше във всяка дума:
„От 1 година съм на работа тук, но от малка присъствам в културната дейност на читалището. Посещавах различни кръжоци, клубове, а сега ги провеждам. Пазя топъл спомен за концертите – те носят огромна еуфория, която започва от подготовката и продължава до самото представяне. Важно е да се подчертае, че помагат любители и доброволци, които спомагат децата и днес да имат огромен избор на занимания.“
В библиотеката на читалището се пазят изключително стари заглавия, които са безценни, но могат да се взимат и по домовете. Далеч не е необходимо някой да остава на място, за да се запознае с дадено четиво.
Екипът на Искра.бг получи книгата на Христина Стаматова Благоева, която подробно разказва за града и историята на емблематичните места в него. Ние сме изключително благодарни за подаръка, а Вие може да заемете книгата и да прочетете други интересни факти мястото.
За възрастните хора също се организират занимания в читалището. Елвира Митева обясни:
„Има певческа група, в която участват основно пенсионери. Те посещават различни събития, на които печелят купи и грамоти и ни карат да се гордеем с тях.“
Читалище „Съгласие – 1905“ е място, за което спокойно и уверено можем да кажем, че е пазител на традициите. Няма как да бъде описано всичко, на което станахме свидетели. Няма как да преразкажем всичко, което сме чули – защото това не бяха просто думи, а такива, които са напоени с емоция. Не беше просто посещение на непознато място, а усещане за едно различно и същевременно сегашно време.
Църквата „Св. Атанасий”
Минути след като тръгнахме от читалището се озовахме пред църквата „Св. Атанасий“. Тя изглежда величествена и смирена, караща те да сведеш глава и да замълчиш, а после да я вдигнеш високо и да си обещаеш, че ще я държиш точно по този начин.
Преди около 20 години започнало възстановяването на храма, а гледката била страшна – навсякъде из двора било покрито с кости. Според преданието съвсем малко – няколко дни преди края на Руско-турската война тогавашното село Българово било нападнато от турски башибозук.
Християните се скрили в храма и стояли две денонощия вътре. Тогава най-богатите гърци на селото, носещо по онова време името Уруменикьой платили пребогат откуп, за да могат да освободят всички хора.
Това обаче не се случило. Те отворили вратите и около четиристотин души били заклани. Сред тях имало невръстни деца, жени и мъже. Казва се, че като по чудо е оцеляло само едно момиченце, което разказало историята, която и днес се предава от уста на уста.
Няколко дни по-късно в селото пристигнал полковник Александър Лермонтов, който открил стотиците трупове. Днес всички намерени кости се съхраняват в построената в двора на храма костница.
От екипа на Искра.бг Ви разказахме за нашите преживявания в град Българово. Но повярвайте – има още какво да научите и ще бъдете посрещнати от хора, които с нетърпение ще Ви потопят в живота на своя край. Не забравяйте да ни споделите как се чувствахте, докато бяхте там. И какво бе усещането да прочетете за този град, ако не сте го посещавали. Ще ни бъде интересно да узнаем. А сега…
Лек път. И до нови срещи…
