Защо десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци?

Десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци. Става въпрос за топ десет на големите частни компании в България, много от които печелят от замърсяващи индустрии като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали. Заключенията са от доклад на Екологично сдружение „За Земята“.

Предприятия с мащаба на „Аурубис България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, плащат едва 2.6% от корпоративните данъци, но формират 6.3% от приходите на нефинансовия сектор.

Документът използва изцяло публична информация. Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.

„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест“, коментира Димитър Събев, финансов журналист и автор на доклада.

През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „Българската група“, която използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0.3%. Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със „социален капитал“ в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да менажира данъчните си задължения.

Освен това, предприятията от „чуждестранната група“ по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.

След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини 40 от 30 средно за ЕС. Основен довод в полза на ниският корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи, но за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално.

Възможно решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг.

Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота /например 0.5%/ би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес.