Дните, в които се налагаше хората да обхождат стръмни пътеки през скалистите планини в търсене на златни жили, може би вече са отминали, пише „Politico“. Въпреки това, силната треска за злато все още е факт, а точно в момента ние сме свидетели на една от тях.
Тъй като войните, идеологията и протекционизмът разделят света на отделни блокове, развиващите се страни имат по-силен стремеж да трупат злато, за да се подготвят по-добре за деня, в който глобалната финансова система, доминирана от САЩ и Европа, ще се срине и на нейно място ще се появи нова. Тази секуларна тенденция, започнала преди десетилетие, тази година беше ускорена от по-краткосрочни фактори, по-специално от низходящия обрат в колебанието на световните лихвени проценти.
В резултат на това цените преминават от един рекорден връх към друг. Само в рамките на тази година златото е поскъпнало с 35%, което е доста повече от 20% ръст на американските акции и повече от два пъти повече от ръста, с който може да се похвали всеки европейски борсов индекс. Лина Томас от „Goldman Sachs“ смята, че до края на следващата година стойността на златото ще достигне 3000 долара.
В основата на това явление са централните банки, особено тези, които са или се опасяват, че в бъдеще могат да бъдат подложени на строги санкции от страна на САЩ. От началото на войната в Украйна досега Китай е купил 316 тона злато. Русия също е крупен купувач, както и централните банки в Близкия изток, Централна Азия и Индия. Напоследък покупките на злато са доминирани от две държави, чиято история и неотдавнашен опит са ги направили силно чувствителни към геополитическите рискове. Става дума за Полша и Унгария. Полша отдавна иска да увеличи количеството на златото до 20% в официалните си резерви, но едва през септември Националната банка на Унгария възобнови покупките за първи път от три години, като обяви:
„Ролята на златото като сигурен актив и средство за съхранение на стойността е от особено значение, тъй като то повишава доверието в страната и подкрепя финансовата стабилност.“
Други високопоставени лица изразиха още по-ясни позиции по темата.
„Това е признак за предстоящи войни“, сподели с тревога един европейски банкер, който помоли за анонимност, за да коментира деликатния въпрос.
Не се касае само за страха от евентуални военни действия и санкции, но и за провалената надеждност на държавите, изградили следвоенния световен финансов ред. Както САЩ, така и Европа напоследък се борят ожесточено с нарастващо дългово бреме, което изглежда неустойчиво в дългосрочен план, както подчерта Международният валутен фонд (МВФ) по време на годишната си среща. При положение че дългът на САЩ вече възлиза на 124% от БВП и нараства бързо, много централни банки съхраняват по-голямата част от резервите си под формата на американски облигации, а политиците изглеждат все по-загрижени от факта, че са изложени на сериозни фискални рискове в САЩ, смятат анализатори.
„Това има огромни последици за развиващите се страни, които отдавна негодуват срещу това, което смятат за финансов тормоз,“, отбеляза анализаторът от консултантската компания „TS Lombard“ Давиде Онелия.
„Идеята е бавно да се диверсифицират международните резерви, като се изключат все още крупните активи, базирани на долари,“, твърди Мохамед Ел-Ериан, който е бил начело на гиганта в сферата на търговията с облигации „Pimco“.
На долара все още се падат около 58% от световните валутни резерви, което го прави почти незаменим за всякакъв вид трансгранична търговия, макар че това е по-малко в сравнение с цифрата от около 65%, отчетено само преди десетилетие. Неутралността и неизменността на златото го правят подходяща идея за инвестиция в една паралелна финансова система, която все още се изгражда, такава, в която САЩ няма да могат да доминират или да манипулират.
Божидар Божанов: Машината на Пеевски работи през пукнатини в законите, процесите и хората
