Хиляда пъти да се провалите в начинанията си, хиляда и един пъти ги подновявайте. Ако един милион пъти не успеете, милион и един пъти започвайте отново и отново. Особено, когато се касае за нещо важно, каквото е, например, намирането и връщането ви към Истинската ви Природа. Разбирам, да е за нещо незначително, маловажно.. , тогава можете да не влагате толкова усилия – не е необходимо всичко да е абсолютно перфектно. Но да намериш, да познаеш и да се слееш със Себе си е цел, която си заслужава усилията.
Познавам много хора, които като не им се получи нещо и се отказват. Такава опция обаче не бива да има в съзнанието ви – няма такъв вариант, когато целта е Истинската ви Природа.
Защо е толкова важно да сме единни със Себе си ли?
Защото това сме самите ние – без заблуди, илюзии, обърквания, тревоги, страхове.. Без каквато и да е карма – нито добра, нито лоша.
Защото да си Себе си означава, да водиш живот единен с Първоизточника – да си в такт със Смисъла на живота. Да си себе си, да имаш физическо, психическо и духовно здраве. Въобще да си, непокътнат, недокоснат, незасегнат от живота и всичко, което ти се случва.
Няма да се оставяте да бъдете обезсърчавани от никой и от нищо. Опитали сте да медитирате, добре. Един път може да ви се получи, друг път да не успеете, и какво от това? Пак ви казвам: няма опция, която да води към отказване или колебание. Продължавате отново и отново дотогава, докато успеете! В никакъв случай няма да допускате да се обезкуражавате, да се отчайвате или да съществува някаква друга възможност, освен намирането на Пътя. Няма нито цел нито смисъл, който да е по-важен от това.
Колкото и объркано да ви се струва понякога всичко, вие ще знаете, че ще намерите Пътя към Себе си, каквото и да ви струва това и колкото и да ви е трудно понякога.
Сега ще ви споделя моя опит през годините на медитативната ми практика. Има дни, когато не ви се получава. Понякога влизате в някоя черна серия от събития в живота ви, може да сте болни или някаква друга пречка да стои пред вас и да не можете да практикувате.
Възможно е, защото тялото е организъм с всичките му особености и слабости. Важно е да държите в съзнанието си целта си, и ако в момента не можете и не сте в състояние да практикувате, да се наблюдавате, и щом ви се отдаде първа възможност да подновите медитативната си практика.
Не казвам, че винаги ще е лесно. Не казвам, че винаги всичко ще е безпрепятствено, но не бива да има вариант, който да допуска да се окажете да се завърнете в Себе си! Паднали сте – добре, паднали сте. Случва се на абсолютно всеки да падне, да се срине, да се изложи (дори и да е само пред самия себе си). И какво от това?! Ставате и продължавате!!!
Моят опит е такъв – имам зад гърба си няколко десетилетия медитативна практика. Всичко може да ви се случи, но само едно не може…! Не може да се откажете – ето, това не може да ви се случи!
Когато човек е единен с Вътрешната си Природа волята му винаги е на необходимото ниво, дисциплината също, начинът му на живот се определя от Вътрешния му Път и всичко останало протича някак си от само себе си. Докато стигне до Себе си, обаче би следвало да е непримирим, несломим от никакви препятствия и изпитания.
Медитирайки, ние не се борим с ума си. Само го наблюдаваме без да вземаме участие в мислите – в спомените, емоциите, идеите и прочие. Не се опитваме да оборваме мислите си или да ги поправяме. Оставяме ги такива, каквито са.. Пускаме ги да възникват, да стоят и да отминават. Важно е само да не се въвличаме в тях. Или ако се усетим, че сме се въвлекли, излизаме от тях започваме отново да ги наблюдаваме. Когато не се захващаме с мислите си, те утихват. Умът става спокоен и умиротворен, обхватен и проницателен, защото отразява точно Вътрешната ни Природа. Ставаме независими, непроменени и незасегнати от събитията и бремето на травмите от живота.
Пожелавам ви, упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате важните си цели!
