Икономиката на Сирия достигна най-ниската си точка от началото на гражданската война преди почти 12 години, със спираловидна инфлация, спад на валутата и сериозен недостиг на гориво както в управляваните от правителството, така и в контролираните от бунтовниците райони, предава „Асошиейтед прес“.
Животът в Дамаск е почти замрял. Улиците са почти празни от автомобили, домакинствата получават електричество в най-добрия случай по няколко часа на ден, а цените на храната и други основни стоки скочиха до небето. Нарастващата икономическа болка доведе до протести в райони, контролирани от правителството на президента Башар Асад, понякога посрещани с насилствена реакция.
Ето поглед върху това защо икономическата ситуация стана толкова ужасна и потенциалните последици, пише изданието.
Колко лоша е кризата?
Миналата седмица сирийският паунд достигна рекордно ниско ниво от 7000 паунда за долар на черния пазар, преди да отскочи до около 6000. Това все още е значителен спад, като се има предвид, че процентът беше около 3600 преди една година. Централната банка повиши официалния обменен курс от 3015 на 4522 в понеделник, очевидно опитвайки се да примами хората да използват официалния курс, вместо да търгуват на черния пазар.
На фона на недостига на гориво правителството повиши цените на бензина и дизела. На официалната цена 20 литра (5 галона) газ сега струват почти цяла месечна заплата за среден държавен служител, което е около 150 000 сирийски лири, или 25 долара на черния пазар. Някои служители са спрели да се появяват на работа, защото не могат да си позволят транспорт.
Тъй като заплатите не се доближават дори до разходите за живот, повечето хора „живеят с парични преводи, живеят с две или три работни места и с хуманитарна помощ“, коментира Джоузеф Дахер, швейцарско-сирийски изследовател и професор в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия.
Геир Педерсен, специалният пратеник на ООН за Сирия, каза пред Съвета за сигурност на ООН на 21 декември, че „нуждите на сирийския народ са достигнали най-лошите нива от началото на конфликта“.
Протести избухнаха в някои контролирани от правителството райони, особено в градовете Свейда и Дараа на юг. В Швейда миналия месец протестиращ и полицай бяха убити, след като демонстрация прерасна в насилие.
Какво движи влошаването?
Освен години на война, санкции и широко разпространена корупция, икономиката на Сирия премина през поредица от сътресения от 2019 г. насам, като се започне с колапса на финансовата система на Ливан през същата година. Насър Саиди, бивш министър на икономиката на Ливан, заяви:
„Като се имат предвид отворените граници между Сирия и Ливан и това, че и двете икономики, базирани все повече на парични средства, техните пазари са неразривно свързани. Валутният колапс и премахването на субсидиите в Ливан доведоха до девалвация и по-високи цени в Сирия.“
Сирия също беше наранена от глобалния икономически спад, причинен от пандемията от COVID-19 и войната на Русия в Украйна, което доведе до повишаване на световните цени на горивата и отвлече вниманието и ресурсите на съюзника на Дамаск, Москва. Но най-важният фактор е скорошното забавяне на петролните доставки от Иран, който е основният източник на гориво за Дамаск от първите години на конфликта, казаха анализатори. Преди войната Сирия беше страна износител на петрол. Сега най-големите петролни полета в източната част на страната се контролират от подкрепяни от САЩ кюрдски групи, така че Дамаск трябва да внася петрол.
Джихад Язиги, икономист и главен редактор на Syria Report, отбеляза, че Дамаск купува петрол от Иран на кредит, но „когато продават петрола на пазарите… те го продават в брой“. Така че сблъсъкът с доставките на петрол също намалява паричните доставки на правителството.
Министърът на петрола на Сирия Басам Тоама, говорейки пред държавната телевизия през ноември, обвини за недостига на гориво западните санкции и дългите забавяния на доставките на петрол, без да обяснява причините за забавянията.
Ирански официални лица не отговориха на искане за коментар.
Каква е ситуацията в контролираните от опозицията райони?
Всяка година жителите на импровизирани лагери за разселване в последната държана от бунтовниците крепост в северозападната провинция Идлиб страдат от бури и мразовито време. Тази зима те също бяха засегнати от икономическата криза в съседна Турция, която контролира големи части от територия, както и от нарастващите цени и свиването на помощта, причинени от войната в Украйна, смятат анализатори. В Идлиб има дълги линии за гориво.
Междувременно в ООН се разиграва повтаряща се битка между Русия и други международни играчи за разрешаване на помощта да премине границата от Турция към северозападна Сирия. Шестмесечното удължаване на механизма за трансгранична помощ трябва да изтече във вторник, с гласуване от Съвета за сигурност на ООН за подновяването му, планирано ден по-рано. Русия иска доставките на помощ да идват през Дамаск с аргумента, че помощта, идваща от Турция, се използва от въоръжени групировки и че международната общност предоставя недостатъчна помощ на хората в контролираните от правителството райони.
Хуманитарните организации обаче рисуват ужасна картина за последиците от спирането на трансграничната помощ.
Таня Еванс, директор на Международния спасителен комитет, изтъкна, че цените на горивата и храните се покачват, докато финансирането за хуманитарна помощ намалява. По думите ѝ, това заедно със зимното време и епидемията от холера „ще бъде смъртоносна комбинация, ако единственият спасителен пояс, останал за тази част на Сирия, бъде затворен“.
Може ли да се стигне до ново масово въстание?
Ако кризата продължи, вероятно ще има още протести, смятат анализатори. Но те до голяма степен отхвърлиха възможността за ново общонационално антиправителствено въстание като това, което избухна през 2011 г., което предизвика кървави репресии, които хвърлиха страната в гражданска война.
Дахер отбеляза, че последните протести са фрагментирани и локализирани.
Засега, каза той, страната вероятно ще продължи да куца заедно с помощта на помощта и паричните преводи от чужбина. Сирийците, анкетирани като част от проучване, което скоро ще бъде публикувано, съобщават, че получават средно 100 до 200 долара на месец от роднини в чужбина, смята Дахер. Той е категоричен:
„Хората са много уморени и мислят преди всичко да оцелеят. И няма политическа алтернатива, която да превърне това социално-икономическо разочарование в политическо.“
