Повече от пет години след като синът му е бил застрелян по време на най-смъртоносната масова стрелба в съвременната история на САЩ, Ричард Бергер все още се пита защо. Защо Стивън Бергер е убит само ден след като празнува 44-ия си рожден ден. Защо през 2017 г. стрелецът изсипа дъжд от куршуми над Лас Вегас, превръщайки фестивала за кънтри музика в кървава баня. Защо броят на жертвите на това жестоко престъпление не шокира управляващите на САЩ и не ги подтикна да направят повече, за да предотвратят повторен случай на подобен вид насилие в бъдеще? Защо?
„Има огромна празнина в сърцата ни. Просто не знаем какво да кажем.“, споделя Ричард Бергер.
За семейство Бергер, семействата на останалите 59 жертви във Вегас, както и за роднините и приятелите на безброй други жертви на масови убийства в цялата страна през изминалите години, въпросите са точно толкова сериозни, колкото и когато са се случили престъпленията. И все пак, безразборното убиване на невинни хора продължава. През първите четири месеца и шест дни на тази година 115 души са загинали при 22 масови убийства САЩ – средно по едно масово убийство на седмица. В това число влиза и кръвопролитието в събота в търговски център в района на Далас, където бяха простреляни смъртоносно осем души. Това е най-големият брой смъртни случаи, причинени при масови убийства, в началото на годината поне от 2006 г. насам, показва анализ на данни, публикуван от “Associated Press”.
Експертите посочват няколко фактора, които допринасят за това негативно явление, а именно – общото нарастване на всички видове насилие с огнестрелни оръжия през последните години; разпространението на огнестрелни оръжия в условията на недостатъчно строги закони в областта на огнестрелните оръжия; последиците от пандемията от COVID-19, включително стресът от дългите месеци на карантина; политическият климат, който не може или не желае да промени статуквото по значим начин, и засиленият акцент върху насилието в американската култура.
Подобни обяснения не носят особена утеха не само за семействата в САЩ, които са съкрушени след убийствата, но и за американците навсякъде по света, които вече са белязани от колективна травма на масовото насилие.
Убийствата през тази година са извършени по различни начини – от семейни и съседски спорове до стрелби в училища и на работното място. Те са регистрирани както в селски, така и в градски условия. Понякога жертвите са познавали своите убийци, понякога не са.
Статистиката показва още, че много по-чести са смъртоносните изстрели с участието на по-малко от четирима души, както и смъртните случаи в резултат на домашно насилие. Има и самоубийства, които съставляват повече от половината от 14 000 смъртни случая причинени от изстрел с огнестрелно оръжие през тази година, според архива за насилие с огнестрелно оръжие, който следи новинарските медии и полицейските доклади, за да събира данните. Въпреки това масовите убийства предизвикват най-дълбок страх в сърцата на повечето хора. Факт е, че макар и да са по-рядко срещани в сравнение с другите случаи на смърт от огнестрелно оръжие, масовите убийства продължават да се случват често в страната. Това води отново до един и същ натрапчив въпрос – защо?
На експертите ще им трябват години, ако изобщо това е възможно, за да установят какво стои зад драстичното нарастване на насилието с огнестрелно оръжие. Активистите, борещи се за човешките права, казват, че има мерки, които може би биха могли да предотвратят подобни престъпления. По техни думи сред тях са по-строги реформи в областта на огнестрелните оръжия и забрана за носене на оръжие. Въпреки това те отбелязват, че голяма степен от управляващите нямат особен интерес от прилагането на по-строги разпоредби.
Бащата на Стивън Бергер, Ричард, сега е на 80 години. Той прекарва дните си с внуците си – единият от тях е футболен вратар, който му напомня за Стив, който е имал страст към баскетбола. Семейството им отпуска годишни спортни стипендии в гимназията на Стивън. Бергер наблюдава тийнейджърите, които навлизат в следващия етап от живота си, изпълнен с обещания и вълнуващ живот. Собственият му син обаче е мъртъв и пет години по-късно той продължава да се чуди защо?
