Работата „във фирмата“ е добра. Екипът от 8 души в Държавния департамент ръководи усилията на Вашингтон за облекчаване на икономическия удар за страните, обект на нападения от страна на Китай, предава „Асошиейтед прес“.
Той се появи в борбата за помощ на Литва по време на спора с Китай за Тайван преди 2 години. Днес „фирмата“ помага на все повече държави да се справят с това, което дипломатите наричат икономическа принуда от страна на Пекин.
„Страните чукат на вратата, обаждат се“, заяви заместник-държавният секретар Хосе Фернандес в неотдавнашно интервю за „Асошиейтед прес“.
„Ние управляваме консултантска фирма, която не трябва да рекламира клиентите си, тъй като те идват.“
Ръководена от старши съветника на Държавния департамент Мелани Харт, групата прави преглед на уязвимите места и разработва отговори за държави, които са откъснати или се страхуват да загубят търговията със световната сила Китай. От стартирането на групата с Литва досега повече от дузина държави са се обърнали към администрацията на Байдън за съдействие, издаде Фернандес.
Усилията се полагат в момент, когато Вашингтон засилва кампанията си за противодействие на глобалното влияние на Китай, а напрежението между съперниците нараства. Китайското посолство във Вашингтон се противопостави на схващането, че Пекин използва икономически натиск върху други държави, като го нарече „напълно неоснователно“. Според него Съединените щати са тези, които тормозят Китай икономически, като злоупотребяват с контрола върху износа, третират несправедливо китайските компании и определят Пекин като извършител на икономическа принуда.
Фернандес заяви, че това е тактика, която Китай „използва отново и отново. Те вярват, че сплашването работи. Ето защо ние започнахме да действаме. Беше настъпил моментът да спрем това нещо“. Например, когато през 2010 г. норвежки комитет присъди Нобеловата награда за мир на китайски дисидент, Пекин спря да купува сьомга от скандинавската страна. Две години по-късно Китай отхвърли вноса на банани от Филипините заради териториален спор в Южнокитайско море. През 2020 г. Пекин отговори на призива на Австралия за разследване на произхода на пандемията от COVID-19, като повиши митата върху австралийския ечемик и вина. След това се появи Литва. В края на 2021 г. и началото на 2022 г. литовските предприятия видяха, че товарните им пратки за и от Китай са блокирани, а големите европейски предприятия ги предупредиха, че произведените в Литва автомобилни части ще бъдат забранени за продукти за китайския пазар.
Това се случи, след като Литва позволи на де факто посолството на Тайван във Вилнюс да носи името Тайван, вместо Тайпе – столицата на Тайван – както предпочита Пекин. Китай смята самоуправляващия се остров за част от китайската територия и протестира срещу използването на Тайван. Вместо да отстъпи, северноевропейската страна поиска помощ. САЩ и техните съюзници се притекоха на помощ.
Американските дипломати потърсиха нови пазари за литовските стоки. Експортно-импортната банка във Вашингтон предостави на Вилнюс експортен кредит в размер на 600 млн. долара, а Пентагонът подписа споразумение за обществени поръчки със страната.
И „фирмата“ продължи да работи. Държавният департамент работи като първа линия за реакция и може да координира действията си с други американски агенции, за да достигне до „всеки инструмент, с който разполага правителството на САЩ“, според служител на департамента, който помоли да не бъде назоваван, за да обсъжда подробности за екипа. Макар че са необходими години за преориентиране на глобалните вериги за доставки, за да се намали зависимостта от страни като Китай, екипът се опитва да предложи по-бърз начин за облекчаване на кризата, каза служителят, сравнявайки екипа със службите за бърза помощ, които „помагат да се преодолее този страшен момент на спешност“. Например, САЩ може да се опитат да работят с партньори, за да помогнат на дадена страна бързо да пренасочи селскостопански продукти към нови пазари, да построи повече хладилни складове, за да могат продуктите да достигат до по-далечни пазари, или да подобри качеството на продуктите, за да получи достъп до повече пазари, каза служителят.
Помощта е поверителна, призна служителят, като отказа да обсъжда инструментите, с които разполага екипът, или да назове страните, които са потърсили помощ.
Шей Уестър, директор по икономическите въпроси на Азия в Института за политика „Азиатско общество“, заяви, че това е „значителна и много необходима инициатива“. Уестър, който е съавтор на доклад по въпроса от април, предупреди:
„Нарастващото използване на икономическа принуда от страна на Китай за оказване на натиск върху държави във връзка с политически спорове е значително предизвикателство, което изисква съгласуван отговор.“
Отговорите от други държави показват, че търсенето на подобна подкрепа е голямо, декларира Вестер.
Този месец Литва беше домакин на конференция за устояване на икономическия натиск, а външният министър Габриелиус Ландсбергис заяви, че целта на тези действия „е да се смажат жертвите, като се наложи обрат и публично отказване от политиката им“.
Лиу Пенгю, говорител на китайското посолство, заяви, че проблемът с Литва е политически, а не икономически и допълни:
„Те са причинени от недобросъвестни действия на Литва, които накърняват интересите на Китай, а не от натиска на Китай върху Литва.“
Фернандес, който присъства на конференцията, приветства Литва за това, че се е противопоставила на Китай.
„Литва ни даде възможност да докажем, че има алтернативи на принудата“, уточни той.
[…] Защо Китай заплаши търговията с някои страни? […]
[…] Защо Китай заплаши търговията с някои страни? […]