Размишлявайки върху Кубинската ракетна криза, бившият президент на САЩ Джон Ф. Кенеди веднъж предупреди, че ядрените сили „трябва да избягват онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война„. Сблъсъкът на САЩ с руския президент Владимир Путин относно Украйна все още не прилича напълно на онази игра, която доведе Съветския съюз и Запада до ръба на Армагедон през октомври 1962 г. Въпреки това, логиката на Кенеди звучи остро, тъй като Путин е притиснат в ъгъла от стратегическата катастрофа на своята война, героичната съпротива на Украйна и изключителния съюзнически конвейер от оръжия и боеприпаси на стойност няколко милиарда долара, пише „CNN“.
Президентът на САЩ Джо Байдън, който убедително твърди, че двете му цели са да помогне на Украйна да се защити и да избегне пряка ескалация с Путин, която може да доведе до риск от ядрена война, изглежда е обмислял сериозно предупреждението на Кенеди. В понеделник Байдън сподели, че е обезпокоен от факта, че Путин все още не е решил окончателно какъв да бъде изходът от войната въпреки „пресметливия“ си характер. Междувременно високопоставени служители в областта на националната сигурност във Вашингтон признават, че все още не знаят какви точно успехи в Източна и Южна Украйна, постигнати от Москва, биха позволил на бившия офицер от КГБ да обяви своеобразна победа и да сложи край войната.
Всичко това изглежда доста тревожно, като същевременно до известна степен е в разрез с политиката на САЩ. В крайна сметка, изрично заявената цел на Вашингтон в подкрепа на Украйна е Путин да загуби войната. Американският държавен глава призова Конгреса да одобри отпускането на 33 млрд. долара за военна и друга помощ за Украйна, като вчера Долната камара прие законопроект за около 40 млрд. долара. САЩ продължава да снабдява бойното поле с противотанкови и противовъздушни ракети, радари, дронове, артилерийски снаряди и гаубици. Този агресивен подход на Запада, бавният напредък на Кремъл и липсата на каквито и да било дипломатически усилия за прекратяване на войната означават, че оттук нататък руският лидер ще бъде още по-притиснат в ъгъла. В момента единственият вариант за успешен изход на Путин, изглежда, е капитулация и мълчаливо признание, че усилията на Запада, съчетани с яростната украинска смелост, са го победили. Все пак, не бива да се забравя, че това е позиция, която на този етап била политически невъзможна за приемане от руския лидер.
Путин не показва признаци, че ще сложи край на войната
Въпреки че САЩ вероятно ще бъдат критикувани за това, че не са предоставили изход на руския президент, за какъвто Байдън говореше многократно, подобна инициатива би била трудна и може би няма да проработи.
Като цяло, Путин съвсем не се стреми към намиране на дипломатически път за конфликта. Въпреки че войната е икономическа, военна и стратегическа катастрофа за Москва, лидерът на Кремъл се движи по собствената си логика. Ако не може да контролира цяла Украйна или да свали правителството ѝ, за него вероятно е достатъчно да нанесе огромни хуманитарни и материални щети, които ще попречат на Украйна да функционира като нормална икономика, като същевременно ще накаже стремежите ѝ да се присъедини към Запада. Тази стратегия може да подейства и като възпиращ фактор за други държави от бившата съветска орбита, устремили се по пътя на Киев.
Това може би е една от причините, поради които Аврил Хейн, която е начело на националното разузнаване на САЩ, предположи вчера, че руският лидер се подготвя за продължителен конфликт в Украйна, по време на който възнамерява да постигне цели извън Донбас. Тя предупреди още, че несъответствието между военните възможности на Путин и неговите амбиции означава, че той може да се почувства притиснат до стената и да прибегне към по-драстични методи.
Теорията, че Путин може да се измъкне от задънената улица, в която се намира, изглежда невъзможна и по две други причини. Първо, руският лидер отказа всички дипломатически пътища, молби и предупреждения за деескалация на конфликта, отправени още преди инвазията. Сега залогът за личния му престиж, политическите му позиции и репутацията на Русия е още по-голям. Втората причина се крие в убеждението на Запада, най-вече в лицето на Лондон и Вашингтон, че силите на украинския президент Володимир Зеленски, снабдени със западни оръжия, ще успеят да спечелят войната.
Дипломатическите усилия на Запада продължават. Френският президент Еманюел Макрон, който не успя да убеди Путин да не нахлува в Украйна, разкритикува остро враждебната реторика на руския си колега по време на парада за Деня на победата. Въпреки това, той заяви още, че Киев и Москва трябва отново да седнат на масата за мирни преговори. След това Макрон проведе дискусии с китайския президент Си Дзинпин, считан за съюзник на Путин, като по-късно беше съобщено, че двамата лидери са постигнали съгласие относно необходимостта от „спешно прекратяване на огъня“.
В същото време италианският премиер Марио Драги се обърна към Джо Байдън с думите, че в Европа хората желаят по-скоро да се сложи край на насилието и смъртоносните атаки, затова трябва да се мисли колективно какво може да се направи, за да се постигне мир. Изявлението му изразява идеята, че и без някаква външна намеса Путин може да бъде притиснат в онзи ъгъл, за който Кенеди спомена в речта си в Американския университет през юни 1963 г. Само месеци по-рано светът бе затаил дъх заради страх от ядрена война, но президентът на САЩ измисли начин как съветският лидер Никита Хрушчов да се оттегли от Куба, без да навреди на реномето си. Шест десетилетия по-късно Путин вероятно ще трябва да стори същото, колкото и болезнено да е това за него.
