Помните ли преди няколко години, като горя Нотр Дам, и хората се счупиха да споделят една картинка с гладно африканско дете на тема какво е лицемерно човечеството, че дарява за Нотр Дам, вместо за това дете, което е гладно.
Сред моите тогава в пъти повече контакти в социалките имаше 2-3 такива и аз реших да ги питам дали имат желание да дарят нещо за децата в Африка и да ги насоча къде биха могли. На въпроса си получих отговори в стил „то ние тука понеже сме се оправили с нашите бедни деца и гладните ни пенсионери и здравеопазването, че Африка ще оправяме“.
Окей, викам, дай тогава тука нещо – за деца, за пенсионери. Нямаше как да стане – то тука с нашите заплати на работа.
Викам, добре, дай да идем да доброволстваме някъде, за туй пари не се искат – няма как да стане, много заети, много работа срещу тия никаквите заплати.
Викам, добре, тогава кой какво ти пречи къде дарява и с какво се занимава – то въпросът, видиш ли, принципен, пък и то тука у нас проблемите на място са работа на държавата.
Викам, добре – дай да ходим да протестираме срещу кофти социалната политика на държавата – бааа, кви протести, то тука само за гейовете и за малцинствата се протестира.
Добре, викам, организирай да се протестира за нещо друго – няма как да стане, то нищо не става, Лора, с протести. С какво става питам? С образование. Откъде туй образование? Мълчание.
Дай викам да те запозная с едни хора от едно НПО, дето се занимават с образование, пичове са, нещо да помогнеш – аааа, кво е туй НПО, кой го знае откъде му е финансирането.
Туй ми напомни как като студент работех като доброволец в една кухня за бедни. Най-вече пенсионери идваха, малко бежанци из „Овча купел“, някой и друг алкохолик. Тогавашен мой близък много обичаше да се ядосва на света и да вади риторики в стил Смирненски от позицията на стола, на който играеше League of Legends.
Поканих го да дойде с мене, неколкократно. Накрая ми каза „аз не съм, Лора, като тебе безчувствен човек да ходя там при хората и да ги гледам как страдат, без да ми пука, затова няма как да дойда с тебе“. След години и той си беше качил снимката с Нотр Дам. Него нищо не го питах.
„Защо не на тия, а на ония“ е психика на механджийския герой. Той си мърда пръста само по клавиатурата, за да съди хората, които си мърдат пръста, който както и за в каквото вярва и може.
Години наред едни и същи въпроси – ама правата на гейовете ли са ни най-големият проблем? Ама съдебната реформа ли ни е най-големият проблем? Ама Гешев ли ни е най-големият проблем? Ама бежанците ли да оправяме, те ли са ни най-големият проблем? Ама Детската болница ли ни е най-големият проблем? Ама малцинствата ли са ни най-големият проблем? Ами сега украинците ли ни станаха най-големият проблем?
Не, приятелю, ти, дето много питаш, ти си.
Източник: Willow Laura
