За поредна година в края на месец май отбелязахме Международния ден за борба с множествената склероза /МС/, която представлява демиелинизиращо заболяване на централната нервна система и засягаща над 2,5 милиона души по света. В зависимост от локализацията на лезиите, възникнат различни неврологични дефицити – намалено зрение, слабост в крайниците, промяна в чувствителността, уринарни нарушения и други, посочват от Военномедицинска академия /ВМА/.
Независимо, че умората е чест симптом при пациентите с МС /среща се при над 75% от тях/ често бива подценява като симптом и не се отчита влиянието й върху качеството на живот при тази група пациенти, казва началникът на Клиника „Нервни болести” на ВМА доц. Стефка Мантарова.
Умората в контекста на МС се определя като „субективна липса на физическа и/или умствена /когнитивна/ енергия, която се възприема от индивида или от лицето, което се грижи за него и пречи на обичайните и желани дейности“. Патофизиологията на първичната умора при МС не е напълно изяснена.
Допускат се три основни хипотези – невроимунна дисрегулация, невроендокринна дисфункция с хиперактивиране на оста хипоталамо-хипофиза-надбъбречна жлеза и демиелинизация на различни кортикални и субкортикални области на мозъка. Умората при МС може да бъде изтощителна като симптом и за разлика от „обикновената“ умора, възстановяването от нея може да отнеме много време.
По думите на специалиста, синдромът на умора включва липса на мотивация, цялостно чувство на изтощение, както и понижаване на резултатите в ежедневната дейност и е водеща причина за ранно пенсиониране при хора с МС. Изявата на синдрома корелира с възрастта на болните и степента на увреда на останалите функции. Наличието на умора се свързва с по-често използване на здравни грижи, както и с намаляване на способностите за работата, социални и развлекателните дейности. Когнитивната умора се проявява като усещане за мозъчна мъгла, затруднения в планиране и решаване на проблеми, намалени концентрация и внимание, смутена краткосрочна памет и други. Когнитивната умора може да варира в различните дни.
Поради субективния характер на симптома, е трудно умората да бъде измерена. Най-често оценката се базира на подробна анамнеза и някои специализирани въпросници. Чувството на умора може да се появи по всяко време, без предупреждение или без видима причина. Новопоявила се или хронична умора при МС налага да се изключат потенциално лечими причини и допълнителни фактори, влошаващи симптома. Така например да се изключи депресия, прием на седативни медикаменти, да се направят контролни изследвания за търсене на инфекция, хипотиреоидизъм, анемия, чернодробно или бъбречно заболяване, дефицит на витамин В12. Задължително е да се изключи възможността да се касае за нов пристъп на заболяването.
Допълнителни фактори които могат да провокират или да влошат умората са недоспиване, прием на алкохол, наркотични вещества, по-висока температура на околната среда, хормонални промени, казва още доц. Мантарова.
Към лечението на умората се подхожда предимно с нефармакологични средства. Такива са аеробните упражнения, съобразени с функционалните възможности на пациента, прилагането на индивидуална двигателна програма за упражнения в дома и оптимизиране на походката. Прилагат се стратегии за енергийна ефективност /пациентът да изразходва правилно енергията си през деня/. Целта е да се използва енергията за най-значимите дейности и да се ограничат енергийните разходи чрез ползване на помощни средства, подобрения в средата на живеене, използване на охлаждащи устройства, планирани периоди на дрямка или почивка, използване на дневник на активността, спазване на правилна хигиена на съня. В употреба влизат и когнитивно-поведенческата терапия, както итехники за релаксация за управление на стреса.
По отношение на когнитивната умора се препоръчва съставяне на рутина, да се планират дейностите през деня, да се водят бележки, дневник или да се използва смартфона за напомняния. При извършването на определена дейност да не се разсейват с други задачи, които да отнемат допълнително енергията или по-обемистите задачи да се разделят на части, да се избягва натоварване при вече появила се умора или потиснатост. При по-изразени когнитивни нарушения пациентите се насочват към невропсихолог, логопед или професионален терапевт за когнитивна терапия.
Кофеинът не се препоръчва като средство за преодоляване на умората при пациенти с МС, предупреждава доц. Мантарова.
