Защо обичам Плевен. Свободно съчинение от Роската

Да започна така.

Ставам рано за работа. Рано, около 6. Правя си кафе, отварям прозореца да запаля цигара и в този момент красивата утрин бива пронизана от мощна псувня на човечеца от чистота, който се грижи за Гюмовете. Толкова красива, че сутрешните птички и лаят на кварталните песове замлъкна, понеже скапаният капак на гюма не се отваряше а шофьорът псуваше по наспрелите автомобили.

Поглеждам надолу и виждам как един от комшийте направи 30 маневри достойни за медал, само да излезе от паркомястото си. Страхотно, чудесно.

Придръпвам от цигарата си и усещам фин прах по раменете си (спя гол до кръста) и косми. Леля Гинка тръска черджето си, на което спи котаракът Чочко. Нищо, де, и без това цигарите ме тровеха, какво пречеше и малко котешки косми, и астма. Чудесно си казвам, отпивам от новото си кафе, тъй като Леля Гинка изтупа и покривката с трохи останали от закуска. Брилянтно тъкмо беше изстинало.

Поглеждам надясно и виждам Чичо Бисер, който седеше на терасата и също пушеше, тъй като ставаше рано защото жена му хъркаше, и то бая. Трима наематели напуснаха заради нея.

Та той седеше и говореше нещо под мустак, явно завиждаше на комшията с колата. Беше нова, а неговите думи бяха красноречиви:

„От къде толкоз пари, бе, мама му мръсна“

Позната картинка, нали?! Стана около 07:00 и 2-ма младежа със звучното „Д’ге“ повтаряха как са изкарали в „Анаконда“. Единият май не помнеше, защото само послушно кимаше и гледаше надолу.

Допуших си цигарата. А отляво кой да видя – леля Иванка викнала Леля Гинка и обсъждаха входните клюки. Разбира се, на висок глас, тъй като и двете недочуваха. Не е проблем не ми пречеха в 07:00 сутринта. Не повече от песовете и гадното даване на газ на комшията, който вече почти беше излязъл от паркомястото си. Доизпих си кафето. И тръгнах за работа.

Прощавайте ако някой се засегне. Аз не се засегнах от нито един от горепосочените герои.