Напрежението между Израел и палестинците отново нараства, а надеждите за мир и решение, което да устройва и двете страни на конфликта, изглеждат все по-далечни, пише в своя последен анализ кореспондентът на „BBC“ Джеръми Боуен.
Йерусалим е свещен град на истински вярващи хора. Характерната атмосфера тук се усеща най-силно, когато вярващите празнуват своите религиозни празници, особено в оградения със стени Стар град, където християнските, еврейските и ислямските свети места се намират на няколко минути едно от друго. Религията има особено значение и влияние тук, които е трудно да бъдат преувеличени. Това е така, защото става дума за нещо повече от вяра. В Йерусалим тя е неразривно свързана с палестинския и израелския национализъм. Религията, политиката и идентичността се подхранват взаимно. Всички местни жители почитат ревностно светостта на Йерусалим.
Този месец празниците Рамадан, Пасха и Великден се паднаха по едно и също време. Периодът, в който бяха проведени, също така беше белязан от нарастващите страхове и отчаяние сред много от местните жители. Преди две години суровите полицейски мерки на Израел спрямо палестинците, приложени по време на честването на Рамадан, се превърнаха една от искрите, които предизвикаха кратка и смъртоносна война в района на ивицата Газа между израелците и „Хамас“ – палестинската групировка, чието име е акроним на „Движение за ислямска съпротива“. Имаше опасения да се смята, че това може да се повтори и през този месец, когато израелските сили за сигурност нахлуха насилствено в джамията „Ал-Акса“, където мюсюлманите вярват, че пророкът Мохамед се е възнесъл на небето. Полицията прибягна към използването на брутална тактика, за да изгони палестинците, които се бяха заключили в молитвената зала. Видеозапис показва кадри, в които тежко въоръжени полицаи бият палестинци. Материалът бързо предизвика остро възмущение в целия Близък изток и извън него, включително в арабските държави, които са в нормални отношения с Израел. От Ливан към Израел беше насочен залп от ракети, най-вероятно изпратен от палестински групировки, което доведе до най-опасния момент на тежко въоръжената граница, откакто ливанската бойна организация „Хизбула“ е в конфликт с Израел.
В дните след нападението над джамията „Ал-Акса“ всички замесени страни се отдръпнаха и се въздържаха от нова взривоопасна конфронтация, но причините, поради които противоречията са налице, все още не са изгладени. Вече над 10 години насам не е направен адекватен опит палестинците и израелците да обсъдят общото или отделното си бъдеще. Дългите периоди на тревожно спокойствие убедиха израелските лидери, особено дългогодишния министър-председател Бенямин Нетаняху, че конфликтът може да бъде контролиран, а не трайно разрешен. Двете години на нарастващо напрежение и насилие след последната война в Газа показаха, че постигането на мир е илюзия.
Съветът за сигурност на ООН и Европейският съюз, наред с много други държави и организации, все още повтарят убеждението си, че единственият реален шанс за мир е съвместното съществуване на две признати държави. Преди много време това изглеждаше като реалистичен начин да се сложи край на продължилия повече от век конфликт между евреи и араби за контрол над земята, която се намира между река Йордан и Средиземно море. Идеята гласеше, че създаването на независима Палестина заедно с Израел ще създаде нов начин за мирно съвместно съществуване на двата народа. Тази идея в крайна сметка обаче се превърна в един празен лозунг. Поддръжниците му силно желаят да се осъществи, но от много време насам не правят опити да го превърнат в реалност.
Поддръжниците на решението за съвместно съществуване на две държави непрекъснато предупреждават, че разрастването на еврейските селища го превръща в предложение, което е невъзможно за изпълнение както от физическа, така и от политическа гледна точка. Едно от последните такива предупреждения дойде от ООН на 20 февруари тази година. Съветът за сигурност потвърди „непоколебимия си ангажимент“ към търсенето на решение на конфликта и заяви, че продължаващите израелски заселнически дейности по опасен начин застрашават изпълнимостта на тази идея. Разширяването на селищата не е единствената причина, поради която диалогът между палестинците и израелците на този етап изглежда невъзможен. Другата причина е, че Съединените щати, които в миналото играеха водеща роля при преговорите, в момента се борят с други проблеми. Понастоящем те са много по-загрижени за съперничеството си с Китай и за войната в Украйна.
Палестинското политическо ръководство е дълбоко разединено между „Хамас“ в Газа и Палестинската автономия на Западния бряг. При сегашното положение те не са в състояние да сключат или изпълнят каквото и да е споразумение. Палестинската власт не е в състояние да упражнява ефективно собствените си ограничени правомощия. Израел от своя страна е в дълбока вътрешнополитическа криза поради естеството на собствената си демокрация. Мирът между палестинците и израелците изглежда толкова неосъществим, колкото никога досега. Нито една от страните не вярва на другата. Тази година сериозният ръст на насилието и смъртните случаи е сериозно предупреждение за предстоящи още по-големи проблеми. Всички са наясно с рисковете, на които са изложени, но никой не разполага с реалистичен план за предотвратяване на предстоящите смъртоносни проблеми.
