В Северозападна България се наблюдава необичаен феномен – значителен брой кандидати за народни представители са в пенсионна възраст. Този феномен се дължи на комбинация от застаряващо население и липса на млади кандидати, което води до доминация на възрастните хора в политическата сцена на региона.
„То няма и кой. Това е причината. Младите са в чужбина“, заяви Петранка Георгиева пред „NOVA“, подчертавайки основния проблем пред района е емиграцията на младите хора. Много от тях напускат региона в търсене на по-добри възможности в чужбина или в по-големите градове на България, оставяйки по-възрастното население да доминира демографската картина на Северозапада.
Според данни на РИК-Монтана само 5% от кандидатите за народни представители в Монтана са на възраст между 21 и 29 години. Антоанета Коцина, говорител на РИК-Монтана, отбелязва:
„Имаме кандидати в диапазона от позволената 21-годишна възраст до най-възрастния кандидат, който е 80-годишна жена. Имаме 11 души, които са между 70 и 80 години.“
Тези цифри ясно показват, че младите хора често не виждат перспектива за развитие в региона и предпочитат да се реализират другаде.
Възрастните кандидати често се възприемат като по-опитни и стабилни фигури, което може да бъде привлекателно за избирателите в района. Те може би са добре познати в общността и имат по-голямо доверие сред населението. В Северозапада най-възрастният кандидат за народен представител е на 80 години, а голям процент от тези, които се впускат в парламентарната надпревара, са над 50-годишна възраст.
Застаряващо население, застаряващи депутати. Това е простият отговор на въпроса защо кандидатите за народни представители в Монтанско в пенсионна възраст са почти 30. Регионът е изправен пред сериозни демографски и социални предизвикателства, които се отразяват и на политическата сцена. Пенсионерите, с техния опит и стабилност, поемат водещата роля, докато младите търсят своето бъдеще другаде.
Животновъди ще получат нов вид сертификат за качество на сирене и кашкавал
