Президентът на Южна Африка обяви състояние на бедствие, за да се опита да се справи с осакатяващата и безпрецедентна енергийна криза, предава „Асошиейтед прес“. Южноафриканците се сблъскват с прекъсвания на електрозахранването всеки ден, което се отрази зле на домовете и бизнеса, но каква ще е разликата от тази спешна мярка, ако има такава?
Колко лоши са спиранията на тока?
В салон за сладолед в Совето една компания се бори да запази замразените си стоки студени на фона на непрекъснати прекъсвания на електрозахранването, наричани на местно ниво „разтоварване“.
„Ужасно е“, категоричен е Тандо Махубу, собственик на Soweto Creamery. Махубу разказа още:
„Когато намаляването на натоварването е наистина, наистина лошо, се оказва, че използваме печалбата си, за да работим.“
Той дори се страхува, че клиентите може да спрат да идват в неговата пекарна: „Имахме клиенти, които предполагаха, че сме затворени поради липса на електричество, така че наистина се притеснявам, че ако режимът на тока се влоши, хората няма да идват.“
Неговият бизнес е само един от многото фирми и домакинства, които са били засегнати от енергийния недостиг в Южна Африка, което дори доведе до протести, като хората заявяват, че „е достатъчно“.
Така че натискът върху президента Кирил Рамафоса се засилва да се заеме с проблема, с който той каза, че ще се изправи директно. В обръщението си към нацията в четвъртък той подчерта:
„Трябва да действаме, за да намалим въздействието на кризата върху фермерите, върху малкия бизнес, върху нашата водна инфраструктура, транспортна мрежа и редица други области и съоръжения, които поддържат живота на нашите хора.“
Пред ръкопляскаща тълпа той обяви:
„Затова обявяваме национално бедствие, за да отговорим на електрическата криза и ефекта от нея.“
Президентът Рамафоса подчерта, че ескалацията на кризата ще позволи на правителството да приложи „практически мерки, които трябва да предприемем, за да подкрепим бизнеса“, коментира той, подчертавайки тези в производството на храни и веригите за доставка на дребно.
„Това също така ще ни позволи да освободим критична инфраструктура като болници и пречиствателни станции от разтоварване“, заяви той, добавяйки, че това ще позволи на правителството да премахне бюрокрацията за енергийни проекти и така да ги изгради по-бързо.
Тази криза не е нищо ново и е налице от 15 години. Държавната енергийна компания на страната Eskom има дългове от 26 милиарда долара, стара инфраструктура, електроцентрали, които не работят правилно, да не говорим за скорошна стачка, която осакати компанията.
Недостигът на електричество обаче ескалира през последните месеци, като миналата година южноафриканците бяха изправени пред прекъсвания на електричеството за 288 дни, докато тази година имаше прекъсвания на електричеството до 15 часа на ден.
Каква разлика ще има?
Състоянието на бедствие на практика означава, че на правителството се дават допълнителни правомощия за разрешаване на криза с по-малко бюрокрация, регулации и допълнителни средства. Бедствено положение беше въведено и по време на пандемията от COVID-19, а някои хора злоупотребяваха с извънредната мярка.
През 2020 г. тогавашният генерален одитор на страната издаде, че е разкрил „плашещи констатации“ за свръхфинансиране и потенциални измами при използването на фонда за подпомагане в COVID-кризата, включително някои случаи, при които личните предпазни средства са закупени за пет пъти повече от цената, препоръчана от националната хазна. Правителството реагира, като каза на обвинените в корупция да подадат оставка и да сътрудничат на правоприлагащите органи. Въпреки това президентът предвиди потенциална корупция и изтъкна, че ще бъдат въведени мерки за предотвратяване на това. Той също така назначи министър на електроенергията, „който да поеме пълната отговорност за надзора на всички аспекти на отговора на кризата с електроенергията“.
Въпреки това има опасения, че все още може да се случи злоупотреба с власт при последното извънредно положение. Сививе Гварубе, главен представител на опозиционния Демократичен алианс, заяви пред южноафриканската медия News24:
„Състоянието на бедствие дава неограничени правомощия на изпълнителната власт, парламентът няма надзор върху изпълнителната власт съгласно някои от тези раздели на закона.“
Тя добави:
„И което е по-важно, това позволява на правителствените отдели по същество да подкопават процесите на обществени поръчки, както и когато пожелаят.“
Има и такива, които смятат, че извънредната мярка няма да промени нищо и че президентът не е предприел достатъчно решителни действия.
„Това, от което страната се нуждае в този момент, беше обмислен и много решителен план за действие с графики, с цели и с доклад за напредъка“, заяви д-р Нтабисенг Молеко, икономист по развитие от Stellenbosch Business School, пред южноафриканския новинарски канал SABC. Тя добави:
„Не изглежда, че тези решения, които имаме, ще доведат до някакъв резултат, който ще промени курса и пътя, по който върви тази страна.“
Президентът също така очерта планове страната да продължи с програмата си за преход към зелена енергия, включително чрез „разгръщане на слънчеви панели на покрива“.
Южна Африка разчита на остарели електроцентрали, работещи с въглища, за по-голямата част от своето електричество – през 2020 г. само 7% от енергията ѝ идва от възобновяеми източници, според информация на Международната агенция по енергетика.
