След три седмици ожесточена размяна на огън, Русия все още се опитва да изтласка силите на Украйна от района на Курск, предаде „Associated Press“.
Според анализатори действията на руските сили са изненадващо бавни и сдържани, като по техни думи всичко се свежда до човешките ресурси и приоритети. Тъй като по-голямата част от армията на Русия набляга на офанзивите в Украйна, изглежда, че в момента тя не разполага с достатъчно резерви, за да отблъсне ефективно силите на Киев. Президентът Владимир Путин не създава впечатлението, че възприема атаката като достатъчно сериозна заплаха, за да оправдае изтеглянето на войските от Донбас, приоритетната му цел в източна Украйна.
„Фокусът на Путин е насочен към разпадането на украинската държава, което според него автоматично ще направи постигането на всякакъв териториален контрол незначително,“, пише Татяна Станоева, старши сътрудник в Центъра „Carnegie Russia Eurasia“.
Приоритетите на Путин
Месеци след започването на пълномащабната инвазия през 2022 г., Путин незаконно анексира украинските региони Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон като част от руската територия, а тяхното пълно завладяване се превърна в негов основен приоритет. През юни той заяви, че Киев трябва да изтегли силите си от частите на тези региони, които контролира, като условие за мирни преговори – изискване, което Украйна до момента отхвърля.
„В опита си да противодейства на украинската инвазия, Русия прави всичко възможно да избегне изтеглянето на части от силите на собствената си офанзива в Донбас. Русия засега смята, че може да овладее заплахата на своя територия, без да компрометира най-важната си цел в Украйна,“, твърди Найджъл Гулд-Дейвис от Международния институт за стратегически изследвания.
Дори когато украинските сили навлязоха в Курск на 6 август, руските военни сили продължиха бавното си настъпление около стратегическия град Покровск и други части на Донецка област.
„Русия много държи да продължи атаките към Покровск, но да не отклонява ресурси от Покровск към Курск,“, обясни Нико Ланге, старши сътрудник в базирания във Вашингтон Център за анализ на европейската политика.
За разлика от Покровск, където украинските сили са изградили обширни укрепления, другите части на Донецк, които все още са под украински контрол, са по-слабо защитени и могат да бъдат значително по-уязвими за руското нападение, ако Покровск бъде превзет изцяло. Говорейки за Курск по време на телевизионни срещи с високопоставени лица, руският лидер определи настъплението като опит на Киев да забави руската кампания в Донецк. Той допълни, че руското настъпление там се е ускорило въпреки събитията в Курск.
Притискайки Украйна да изпълни исканията ѝ, Русия също така започна постоянен поток от удари на далечни разстояния по електропреносната мрежа на страната. Атаката, извършена в понеделник срещу енергийни съоръжения, беше една от най-тежките и опустошителни атаки в хода на войната, като в нея бяха включени над 200 ракети и безпилотни летателни апарати. В резултат на това на много места в Украйна бяха регистрирани продължителни прекъсвания на електрозахранването. Представител на руската армия отново подчерта пропуските в украинската противовъздушна отбрана, която се разкъсва между защитата на фронтовите части и инфраструктурата.
Рисковете за Украйна
Завземайки част от руската територия, Украйна постави Кремъл в неизгодно положение и промени облика на бойното поле. Въпреки това, пренасочването на някои от най-боеспособните сили на страната от източната част крие сериозен риск за Киев.
„Всичко това крие значителен риск, особено ако усилията за пренапрягане на руските сили доведат до увеличаване на натиска върху по-малките украински сили,“, предупреди Бен Бари, старши сътрудник по сухопътни войни в Международния институт за стратегически изследвания.
Опитът за създаване на опорна точка в Курск ще удължи допълнително над 1000-километровата фронтова линия, увеличавайки предизвикателствата, пред които са изправени недостатъчно добре оборудваните украински сили. Защитата на позиции на територията на Русия би довела до сериозни логистични проблеми, а удължените линии за снабдяване биха се превърнали в лесна мишена за противника.
ПП „Възраждане“ обяви защо Виктор Папазов трябва да е новият български еврокомисар
