Обществените настроения в Япония като цяло се противопоставят на провеждането на Олимпийските и Параолимпийските игри в Токио, отчасти въз основа на опасенията, че случаите на коронавирус ще скочат, тъй като почти 100 000 души – спортисти и други – участват и в двете събития, информира “Асошиейтед прес”.
Японската медицинска общност е до голяма степен против това. Главният медицински съветник на правителството д-р Шигеру Оми заяви, че е не е нормално да се провеждат олимпийски игри по време на пандемия. Засега само 5% от японците са напълно ваксинирани.
Медицинското списание The Lancet повдига въпроси относно рисковете за здравето и критикува Световната здравна организация и други здравни органи, че не вземат ясна позиция. New England Journal of Medicine заяви, че решението на МОК (Международния олимпийски комитет) игрите да се проведат “не е подкрепено от най-добрите научни доказателства”.
Вторият най-продаван вестник в Япония Asahi Shimbun призова Олимпийските игри да бъдат отменени. С такива статии излезнаха и други регионални вестници. И все пак подготовката е в сила. Как Международният олимпийски комитет и японското правителство на премиера Йошихиде Суга успяха да заобиколят силната опозиция?
В основата е Договорът за градът домакин, който дава на МОК единствената власт да анулира игрите. Ако Япония ги отмени, ще трябва да компенсира МОК. Разбира се, МОК е малко вероятно да съди града домакин. Така че всяка сделка между тях ще бъде отработена зад кулисите.
А там са заложени милиарди. Япония е похарчила официално 15,4 милиарда долара, но правителствените одити показват, че събитието струва на страната два пъти повече. Японският рекламен гигант Dentsu Inc., който е ключов участник в дефинирането на омърсената от корупция оферта през 2013 г., събра повече от 3 милиарда долара от местни спонсори.
Оценките предполагат, че отмяната може да струва на МОК 3 до милиарда долара загуби от приходи от излъчени права. Доходите от излъчване и спонсорите представляват 91% от приходите на МОК, а американската мрежа NBCUniversal осигурява около 40% от общия доход на МОК.
На феновете от чужбина вече е забранено да присъстват, а решението местните фенове да посещават олимпийските обекти трябва да дойде още през следващата седмица. “Асошиейтед прес” потърси гледни точки от и извън Япония, като Олимпиадата трябваше да бъде открита на 23 юли. Коичи Накано, политолог, Софийски университет:
“Това е малко като комарджия, който вече е загубил твърде много. Изтеглянето от него сега само ще потвърди огромните загуби, но продължавайки все още можете да се придържате към надеждата да спечелите големи пари и да си приберете всичко обратно. Вярно е, че общественото мнение едва ли ще бъде радушно, дори ако Суга реши да се откаже в последния момент. Той може също така да рискува и да се надява на най-доброто, като продължи напред. Поне има някакъв шанс той да твърди, че игрите са успешни и насищането на медиите с гордост и слава може да му помогне да преобърне негативното мнение.”
Марк Конрад, адвокат, Училище за бизнес Gabelli, Университет Фордъм:
“МОК носи голяма отговорност. Спортисти от цял свят, които се събират, за да се състезават в мир, е вълнуващо явление. Необходимо е развлекателното събитие за достигане на определено ниво на благочестие и страхопочитание. Кой е против мира? С този “олимпизъм” като цел, той спечели корпоративни спонсори, готови да платят много пари. Следователно МОК има думата за точно определяне на договорните условия, много благоприятни за него и със сигурност би направил това в този случай. Фактът, че само МОК може официално да реши да дръпне щепсела на игрите – дори в случай на непредвидими здравни събития – е доказателство за това.”
Хелън Джеферсън Ленски, социолог, автор на “Олимпийските игри: критичен подход”:
“Договорът за приемащия град предава цялата власт на МОК. Олимпийската индустрия има 120 и повече години, за да спечели сърцата и умовете по целия свят, с очевиден успех. В ерата на интернет техният PR контролира посланието и защитава марката денонощно. МОК също е извън обсега, на която и да е надзорна агенция, включително правителствата на приемащите държави. Органът може да наруши защитата на човешките права в дадена държава с имунитет, включително правото на спортисти да имат достъп до националните съдилища.”
Аки Тонами, политолог от университета в Цукуба:
“Въз основа на това, което чувам, хората от правителството са получили своите инструкции да проведат игрите и това е техният фокус в момента – за добро или за лошо. Надеждата им е да преминат през игрите с възможно най-малко грешни ходове. Политиците може да са наясно с риска, който поемат, но се надяват, че след като игрите започнат, японската публика ще продължи да действа “за доброто на Япония” и ще забрави как стигнахме дотам.”
Джон Хорн, социолог от Университета на Васеда, автор с Гари Уанел на “Разбиране на олимпийските игри”:
“МОК е елитарен клуб, който събира подкрепа от други елити и хора – и държави – които се стремят да се присъединят към елита. От спортна гледна точка МОК представлява пазител на ексклузивните медали, към които се стремят спортисти в много спортове, действа като главен популяризатор на митологията за лечебната сила на спорта и е организацията, която от повечето международни спортни федерации и национални олимпийски комитети разчита на финансиране.”
Гил Стил, политолог от университета Дошиша:
“В политически план опозицията е толкова слаба, че правителството може да прави почти всичко, което иска. Въпреки че катастрофалните олимпийски игри биха навредили на доверието в LDP, партията вероятно се чувства в безопасност, защото по-голямата част от обществеността се съмнява в способността на опозицията тя да управлява. Правителството може да се надява, че след като игрите започнат, общественото мнение ще се обърне. Най-малкото, предизвикващо разсейване и най-много, може би митинг около ефекта на флага.”
Робърт Уайтинг, автор на няколко книги за Япония, включително най-новата “Наркоманът на Токио”:
“Забелязвате как изглежда никой не поема отговорност. Имате всички тези различни субекти: Организационният комитет на Токио, Японският олимпийски комитет, кабинетът на министър-председателя, губернаторът на Токио Юрико Койке, Японската спортна агенция, външното министерство, Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите . Суга е разпитван за отмяна на игрите и казва, че това не е негова отговорност. Никой не иска да загуби позицията си. Станахме свидетели на същото по време на Игрите през 1964 година. Всъщност, едва на 11 февруари 1963 г. – около 600 дни преди церемонията по откриването – Япония най-накрая намери някой, който желае да приеме председателството на местния организационен комитет.”
Дейвид Лехени, политолог от университета Васеда:
“Голяма част от опозицията е плитка и подвижна, макар че, разбира се, това зависи от олимпийските игри. Ще има много хора (телевизионни оператори и др.), които са инвестирали в опитите си да изглежда като добро шоу, така че мисля, че те ще имат гръб, ако няма забележим скок в смъртните случаи поради COVID или някаква трагедия, свързана със спортистите.”
Рю Хома, бивш изпълнителен директор на рекламна агенция:
“Ако се окаже, че има скок на пациентите с коронавирус и това стане предпоставка за катастрофа, това не е отговорност на МОК. Японското правителство ще остане отговорно за случващото се.”
