В началото на пандемията голяма част от Западния свят следваше сходни препоръки за ограничаване на разпространението на COVID-19. При рязко повишаване на процента на заболеваемостта властите налагаха строги локдауни – затваряне на търговски обекти, ограничаване на международните пътувания, разпоредби за излизане само по неотложни причини. Въпреки че в много страни вътрешните ограничения често се превръщаха в обект на недоволство и противоречие, хигиенните мерки за предпазване от вируса като социално дистанциране, често миене на ръцете и носене на предпазни маски за лице бяха и си остават силно насърчавани, пише „CNN“.
Тези дни вече са зад гърба ни. Подходът при справяне с пандемията сега се различава значително в отделните страни – маската за лице е само един от примерите за това. Научните данни за маските са доста ясни и в хода на пандемията те биваха непрекъснато обновявани. Проучванията показват, че маските значително намаляват вероятността от предаване на коронавируса, а някои видове маски дори могат да предпазят напълно носещите ги от заразяване с вируса. Въпреки това в много страни все още се водят спорове относно използването им, а в някои региони наскоро бяха премахнати изискванията за задължителното им носенето в претъпкани публични пространства.
Предвид мрачната перспективата за нова зимна пандемия в някои нации се водят остри разногласия относно връщането на предпазните маски. Здравните власти са изправени пред недоволството на много граждани, уморени от безкрайните разнопосочни разпоредби, а много експерти се опасяват, че в страните, където мерките са били облекчени, повторното налагане на това изискване може да се окаже сложно.
Психологията, която се крие зад носенето на маски
Експертите твърдят, че въпросът дали повечето хора ще носят маски, зависи до голяма степен от въведените правила.
„Най-голямо влияние върху всички причини за носене на маска за лице оказва законът.“, твърди Иво Влаев, професор по поведенчески науки в Университета в Уоруик. Той цитира данни от проучването, озаглавено „Covid Behaviour Tracker“, проведено от Имперския колеж в Лондон, което е най-мащабното проучване на общественото въздействие на COVID-19 в света, публикувано до момента. По негови думи това е илюстрирано много ясно преломния момент в Обединеното кралство, когато беше обявено задължителното носене на маски.
Влаев твърди, че бързото увеличаване на употребата на маски през изминалата година, както и също толкова внезапния спад на тази практика през юли, са пряко свързани с въвеждането и отмяната на разпоредбата. По данни на Службата за национална статистика почти всеки пети британец вече не носи покривало за лице извън дома си, докато в средата на юни, когато това все още беше задължително, този процент е бил едва 4%.
Британското правителство в момента е изправено пред трудности, тъй като се опитва да насърчи отново носенето на маски, без подкрепата на законова мярка. Наложително е това да се случи, предвид факта, че случаите на новозаразени се увеличават бързо с приближаването на зимата. Министърът на здравеопазването Обединеното кралство Саджид Джавид наскоро призова хората да носят маски в определени ситуации, за да избегнат бъдещи сторги ограничения. Все пак, той беше принуден да признае, че е напълно нормално обществеността да си задава въпроса защо сега се насърчава това, след като часове по-рано депутатите се появиха в Камарата на общините без защитно покривало на лицето си.
Експертите се съмняват дали подобни препоръки ще имат толкова голяма тежест, колкото през предишните етапи на пандемията.
„Тъй като броят на носещите маски граждани намалява, способността на властите да налагат задължителни маски също намалява.“, казва Робърт Дингвал, професор по социални науки. Според него именно този начин на мислене е накарал повечето страни от ЕС да наложат по-дълги и понякога по-строги мерки, касаещи задължителното носене на маски.
