Разгневени граждани на Кения протестират в социалните мрежи срещу високите разходи за живот в страната, предизвикани от рязкото поскъпване на основни стоки, включително храна, електроенергия и горива. Използвайки хаштага #lowerfoodprices (по-ниски цени на храните) в публикациите си, кенийците критикуват правителството за това, че не е успяло да спре покачването на цените на ежедневните продукти, което според тях е направило живота им непоносим, пише „BBC“.
През януари общият темп на инфлация в страната се понижи леко за втори пореден месец – до 5%, но цените на основните хранителни стоки като царевично и пшенично брашно, картофи, зеленчуци и плодове продължиха да растат, като това засегна сериозно най-вече домакинствата с ниски и средни доходи. Инфлацията на хранителните продукти през януари възлиза на 9%, което означава, че много кенийски граждани изпитват ежедневни затруднения да си осигурят храна на масата. От Националното статистическо бюро на Кения посочват, че за по-бедните домакинства, където храната представлява около 36% от общите разходи, тежестта е още по-голяма.
Много хора споделиха списъците си за пазаруване, в които подробно описват как цените на основни хранителни продукти като мляко, хляб, захар и царевично брашно са скочили рязко през последните месеци, което затруднява осигуряването на три хранения на ден. Трябва да се отбележи обаче, че докато разочарованието в социалните мрежи е колективно, финансовият натиск е по-болезнен в личен план. Бенандин Мунира, която се занимава с търговия в открития пазар „Тои“ в град Найроби, споделя, че не й е никак лесно да сложи достатъчно храна на масата, тъй като с месечния бюджет на своето домакинство не може да се купи толкова храна, колкото преди няколко месеца.
„Цените на стоките наистина се повишиха. Не можем повече да понасяме това. Преди няколко месеца зареждането на 6 кг бутилка с газ за готвене струваше между 5 и 6 долара. Днес цената е около 13 долара. Тогава с бюджет за пазаруване от 26 долара си тръгвахте с пълна торба с покупки, а днес за същата сума можете да си купим само няколко стоки.“, казва Бенандин Мунира.
Защо цените се повишават?
Повишаването на ежедневните разходи се дължи на комбинация от външни и вътрешни фактори. Под натиска на Международния валутен фонд (МВФ) за увеличаване на приходите правителството на страната е увеличило данъците върху ежедневните стоки за бита като газ за готвене, горива и храна. Това се вижда нагледно при данъка върху добавената стойност (ДДС), който не се прилагаше за газта за готвене в продължение на много години, но през юли 2021 г. беше наложена такса от 16%.
Последиците от COVID-19, които засегнаха туризма и износа, доведоха до спад в стойността на кенийския шилинг – с около 6 % от май 2021 г. насам, което повиши цените на всички вносни стоки. Пандемията наруши и глобалните вериги за доставки, като направи достъпа до стоки и услуги, както и тяхното трансгранично движение по-скъпи и по-трудно осъществими.
Може ли правителството да направи нещо?
В краткосрочен план правителството може да постигне известно облекчение, като намали ДДС върху основните стоки за бита, като газ за готвене, олио за готвене и други хранителни стоки. Въпреки това управляващите трябва да разработят нова данъчна политика, която да се адаптира към променящите се нужди. Министерството на петрола вече се е възползвало от схемата за отпускане на субсидии, която позволява на правителството да компенсира търговците на петрол за повишаването на цените на петрола, като целта е да се облекчат потребителите. Министерството на енергетиката също прилага поетапно намаление на разходите за електроенергия с 30% от декември 2021 г., за да помогне на потребителите да посрещнат по-лесно ежедневните си нужди.
Въпросът, свързан с повишаването на цените, със сигурност ще играе важна роля на парламентарните избори през август. Един от спряганите наследници на президента Ухуру Кениата, вицепрезидентът Уилям Руто обещава продоволствена сигурност на нацията. По време на предизборната си кампания през декември той заяви: „Ще вложим достатъчно средства в селското стопанство, ще произвеждаме достатъчно храна, ще намалим разходите за семена и торове, ще намалим разходите за храна на домакинствата, за да намалим разходите за живот в Кения и за да можем да гарантираме, че всеки кениец ще бъде в състояние да изхранва семейството си.“
Основният опонент на Руто, Раила Одинга обещава програма за социална защита, която ще бъде насочена към около два милиона безработни и уязвими граждани, които ще получават около 55 долара на месец. Все пак кенийците не бива да забравят, че самият Кениата даде подобни обещания още през 2013 г., когато стартира президентската си кампания. Тогава той обяви: „Бичът на бедността и безработицата все още преследва нацията ни, лишавайки милиони хора от надежда. 70% от младите хора в Кения нямат работа. Трябва да създадем работни места за нашите младежи и осигуряването им ще бъде мой приоритет.“
Междувременно Световната банка прогнозира, че растежа на икономиката на страната ще се повиши с 5 % през 2022 г, но освен тези основни цифри кенийските жители имат нужда да усетят растежа най-вече в личен план.
