Стомана, дървен материал, пластмаса и гориво. Царевица, соя, захар и слънчогледово масло. Къщи, коли, памперси и тоалетна хартия. Цените се покачват почти навсякъде, където погледнете, пише “CNN Business”.
Възстановяването след пандемия е в разгара си и световната икономика се бори да не изостава. След колапса в началото на пандемията, тъй като предприятията се затвориха и милиони работници загубиха работата си, търсенето се възвърна с нови сили, благодарение на правителствения стимул и потребителите на равни цени със спестяванията.
Но компании, които работят на празен ход в заводи или са разпуснали работниците си от работа по време на заключването, сега не са в състояние да осигурят достатъчно суровини, за да построят къщите, да направят автомобилите или да сглобят уредите, които внезапно се търсят.
Компаниите яростно се опитват да възстановят капацитета си след глобалната рецесия от миналата година, обтягайки веригите за доставки, които вече се размотават поради пандемията до точката на пречупване. Недостигът на транспортни контейнери и малкото места на пристанищата влоши нещата и увеличи цената на превозването на продукти по целия свят. Вземете за пример инциденти, кибератаки, екстремното време и огромното прекъсване, причинено от отчаяното търсене на по-чисти източници на енергия, и ще имате перфектната буря.
Не може да се каже колко дълго търсенето ще надмине предлагането, особено като пандемията продължава да вилнее в някои от най-големите световни икономики. Но вече имаше недостиг на всичко – от микрочипове и пиле до хлор и сирене, а цените скачат.
Големият въпрос е дали недостигът и повишаването на цените са временни странични продукти на пандемията или глобалната икономика се променя по начини, които могат трайно да увеличат разходите за правене на бизнес и да въведат нова ера на инфлация. Отговорът има огромно значение за работниците, инвеститорите, компаниите и правителствата. Това, което е сигурно е, че поне засега инфлацията се завръща и е широко разпространена.
Инфлацията в страните, които принадлежат към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), се повиши през април до най-високото ниво от 2008 г. Повишаването на цените на енергията повиши средногодишната инфлация в страните от OECD до 3.3%. Но цените се покачват, дори когато се изключат летливите разходи за храна и енергия.
Как стигнахме тук?
С цените на бензина в САЩ на седемгодишен връх е лесно да се забрави, че фючърсите на петрола се сринаха миналата година. Петролът от сорт Brent, глобалният бенчмарк, за кратко падна под 20 долара за барел миналия април, тъй като блокирането на коронавируса ограничи търсенето от авиокомпании, автомобилисти и производители.
Оттогава Brent изстреля до над 70 долара за барел поради драматичен обрат в търсенето. Американският петрол достигна 70 долара за барел в неделя за първи път от близо 3 години. Подобен феномен се развива в множество стоки, индустрии и продукти. Джордж Калхун, директор на количествената финансова програма в Техническия институт “Стивънс” в Ню Джърси, заяви:
“Всъщност никога не сме имали нещо толкова насилствено и бързо, както по отношение на промяната надолу, така и на промяната обратно. Ясно е, че икономическият възход създаде много смущения не само във веригите за доставки, но и в бизнес моделите.”
Вземете автомобилната индустрия, отличен пример за това как събитията от изминалата година са прекъснали веригите за доставки, променили са поведението на потребителите и сега подклаждат ценовия натиск.
Пандемията временно затвори автомобилните заводи миналата година, докато е в ход рецесията, последвала торпедо продажбите. Когато автомобилните производители отговориха, като намалиха производството на превозни средства и това рефлектира на поръчките за микрочипове, производителите на полупроводници преназначиха свободен капацитет на компании, произвеждащи смартфони, лаптопи и игрални устройства – продукти с голямо търсене от потребителите.
След това, когато продажбите на автомобили се върнаха по-бързо от очакваното, производителите се оказаха в задната част на линията за чипове. Широкият недостиг принуди такива като Ford (F), Volkswagen (VLKAF), Fiat Chrysler (FCAU) и Nissan (NSANF) да намалят производството и да оставят без работа заводите в някои случаи.
Това тласна цената на новите автомобили по-високо и увеличи търсенето на употребявани превозни средства, които сега са един от основните източници на инфлация в САЩ.
Компаниите за отдаване под наем, които продадоха хиляди превозни средства в началото на пандемията, за да укрепят финансовото си положение, увеличават търсенето и държат запаси, които иначе биха били пуснати за продажба.
В същото време проверките на стимулите и ниските лихвени проценти правят покупките на превозни средства по-достъпни за домакинствата, много от които искат да избегнат обществения транспорт и споделеното пътуване по време на пандемията.
Цените на употребяваните автомобили и камиони в САЩ са скочили с 10% спрямо предходния месец април – най-голямото увеличение от 1953 г. насам, според Бюрото по трудова статистика. Цените са се увеличили с 21% в сравнение с година по-рано, което превръща употребяваните автомобили в основен двигател на скока на априлските потребителски цени в САЩ. Майк Джаксън, главен изпълнителен директор на AutoNation (AN), един от най-големите американски дилъри на автомобили по време на покана за печалба с анализатори през април, казва:
“Търсенето продължава да надвишава предлагането на нови превозни средства и очакваме това да продължи до 2021 г., отчасти поради прекъсването на производството.”
“По-важното обаче е, че лихвените проценти и предпочитанията на потребителите за собственост на превозното средство спрямо споделеното пътуване и общественият транспорт подкрепят търсенето”, добави той.
“Американците искат индивидуален транспорт.”
Скокът на цените на суровините
С възстановяването на пандемията разходите за суровини, необходими за производството на потребителски стоки и енергийни разходи за огромна инфраструктура в Китай, растат. Предложението за инфраструктура на американския президент Джо Байдън би увеличило търсенето, само ако бъде одобрено от Конгреса.
Бумът на инвестиции в зелени технологии също увеличава търсенето на метали като алуминий и мед, които се използват в електрическите превозни средства. Tesla наскоро добави 2000 долара към цената на своя модел 3. Главният изпълнителен директор Илън Мъск обвини за нарастващите разходи за суровини.
Желязната руда, медта и стоманата, използвани за производството на автомобили, къщи и електрически уреди, достигнаха рекордни нива на цените през последните седмици. Bloomberg Commodity Spot Index, който проследява ценовите промени на редица метали и селскостопански стоки, скочи с около 60% през последната година.
В Шанхай цената на арматурата, вид стомана, използвана за армиране на бетон, е спаднала от рекордните нива през май, но все още е с 16% по-скъпа от края на миналата година.
Нарастващите разходи изтласкаха инфлацията на цените на производител в Китай до най-високото ѝ ниво от близо 13 години. Индексът на цените на производител в страната – който измерва цената на стоките, продавани на бизнеса – скочи с 9% през май в сравнение с преди година, показват данните на правителството, публикувани в сряда.
В Съединените щати недостигът на дървен материал, свързан със спирането на дъскорезници по-рано в пандемията, повиши цените, добавяйки близо 36 000 долара към цената на средно ново жилище, според анализ на Националната асоциация на асоциацията на строителите на домове.
Не само строителният сектор усеща нажежаването. Нарастващите разходи за смола и целулоза например подтикват Procter & Gamble (PG) и Kimberly-Clark (KMB) да увеличат цените на домакинските пособия като тампони, памперси и тоалетна хартия.
Нарастващият списък с кризи от страна на предлагането изостри стоковата криза. Блокирането на Суецкия канал забави доставките на стоки през март. Сушата в Южна Америка натежава върху производството на царевица и захар. Дълбоко замразяване в Тексас и атаката на рансъмуер на Colonial Pipeline затегнаха пазара за пластмаса и гориво, докато избухването на COVID-19 в Индия наруши работата на пристанищата и веригите за доставка.
“Наистина беше перфектна буря”, каза Уорън Патерсън, ръководител на стратегията за стоки в ING.
Последният проблем: JBS Meat, основен производител на говеждо и свинско месо, претърпя кибератака, която принуди компанията да затвори свои заводи в Северна Америка и Австралия миналата седмица. Оттогава фабриките се върнаха към онлайн продажбите, но прекъсването може да доведе до скок на цените на месо на едро, твърдят анализатори.
Цените на храните вече се повишават поради нарастването на търсенето на селскостопански стоки като царевица и соя, задвижвани от Китай, където търсенето на фуражи нараства, тъй като стадата прасета се възстановяват от избухването на африканска чума по свинете, според Патерсън. Правителството също възстановява изчерпаните вътрешни запаси от царевица, добави той.
От страна на предлагането, сухото време в Бразилия, Тайланд и Европа е оказало влияние върху добивите от реколта, докато Русия, водещият износител на пшеница в света, е въвела данък върху износа, за да засили вътрешните доставки и да охлади цените.
Световните цени на храните се повишиха за дванадесети пореден месец през май и с най-бързия си месечен темп от повече от десетилетие, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие. Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява широка гама от продукти, беше с близо 40% по-висок през миналия месец от нивото си преди година.
Докато разходите за сурови съставки представляват малка част от цената, която потребителите плащат за стоки в супермаркети и ресторанти, хранителни компании като Nestlé (NSRGY) и Unilever (UL) вече обявиха повишаване на цените на определени продуктови линии в отговор на стоковата инфлация.
Увеличението на предлагането може да улесни повишаването на цените, особено защото на тези нива има силен стимул за фермерите да засаждат повече култури, каза Патерсън. С други думи, тенденцията може да бъде временна. Той добави:
“Ходът, който видяхме при повечето стоки, е част от обичайното възстановяване, циклично покачване. Тъй като виждаме, че глобалната икономика се нормализира, след като се възстановим, търсенето ще намалее и очаквам цените да станат. Не съм на мнение, че сме в суперцикъл на стоките.”
Разходите за логистика и за труд се покачват
Стоките обаче не са единственият фактор, който води до по-високи цени. Разходите за логистика и труд също са се увеличили и недостигът на работници в някои отрасли може да засили натиска върху компаниите да повишат още повече заплатите.
„Що се отнася до икономиката, която изграждаме, нарастващите заплати не са грешка; те са особеност“, каза Байдън в реч по време на скорошно посещение в Кливланд, Охайо.
Недостигът на работна ръка, който също се превърна в проблем в Европа, е отчасти свързан със скоростта, с която икономиките се отвориха отново и вероятно ще се нормализират след застой на плащанията за социални помощи, изразходвани проверки за стимулиране, а работещите в сектори като хотелиерството и пътуванията се чувстват по-уверени, че бизнесът няма да бъде принуден да затвори отново, каза Андрю Кенингам, главен икономист в Европа в Capital Economics.
Това обаче е малка утеха за компаниите, които се опитват да изкарат продуктите от вратата си. За Whirlpool (WHR), който прави перални машини, хладилници и фурни, нарастващите разходи за стоки, труд и логистика доведоха до няколко кръга на повишаване на цените.
“Това е единственият начин да се смекчи значителната инфлация на разходите”, заяви главният изпълнителен директор Марк Битцер в интервю за телевизия Bloomberg миналия месец. Той добави:
“Има приказки или надежда, че това е временен пробив. Ние го виждаме повишен за продължителен период.”
Ограниченията на веригата за доставки принудиха компанията да произвежда продукти въз основа на стоките, с които разполага, а не по поръчки на клиенти. По този въпрос Битзер каза:
“Това е всичко, но не и ефективно или нормално, но по този начин трябва да го стартирате в момента. Веригата на доставки е доста обърната.”
В Германия, която е индустриалното сърце на Европа, прекъсванията на веригата на доставки, изострени от блокирането на Суецкия канал, предлагат едно възможно обяснение за неочакван спад на индустриалните поръчки през април, според Карстен Бжески, ръководител на научните изследвания в ING.
Нарастващият списък на компаниите по света отбелязва по-високи разходи по веригата на доставки – от производителя на двигатели Cummins (CMI) до производителя на оборудване за тренировки Peloton (PTON) – отчасти движени от нарастващите такси за доставка, което значително оскъпява преместването на стоки. Ако търсенето остане повишено, повече фирми могат да изберат да прехвърлят тези разходи на клиентите си.
Индексът на мениджърите по логистиката, американски икономически показател, свидетелства за нарастващия натиск върху разходите във веригите за доставка. Месечният индикатор пита ръководителите на корпоративни доставки къде виждат бъдещи разходи, свързани с инвентара, транспорта и складирането. През май анкетираните прогнозираха, че през следващите 12 месеца разходите и в трите категории ще претърпят най-голямото си увеличение в близо 5-годишната история на индекса.
Краят на лесния избор
С увеличението на цените, очевидно на рафтовете на магазините и в официалните данни, очакванията за инфлация сред бизнеса и потребителите се увеличават, според различни проучвания. Това само по себе си представлява предизвикателство. Ако бизнесът и потребителите смятат, че цените са по-високи, те могат да променят поведението си по начини, които водят до продължаване на ценовия натиск.
Например работниците могат да изискват по-високи заплати, принуждавайки компаниите да увеличат цената на своите стоки и да оказват допълнителен натиск за повишаване на заплатите.
Поне засега централните банкери са на мнение, че повишаването на цените ще се окаже преходно и е малко вероятно да доведе до трайно по-висока инфлация – дори докато някои икономисти, включително бившият министър на финансите на САЩ Лари Съмърс и бившият губернатор на Банката на Англия Мервин Кинг, бият тревога.
“Пренебрегването на инфлацията оставя световните икономики да седят на бомба със закъснител”, предупредиха икономисти на Deutsche Bank в изследователска бележка тази седмица. Ако централните банки чакат твърде дълго, за да повишат лихвените проценти, те ще бъдат принудени да „резки“ промени в политиката, което ще доведе до значителни смущения на пазарите и икономиката, твърдят те.
И все пак служителите на Федералния резерв остават сангвиници. “Въпреки че непрекъснатата бдителност е оправдана, данните за инфлацията и заетостта засега изглежда отразяват временно несъответствие между търсенето и предлагането, което трябва да изчезне с течение на времето, когато нарастването на търсенето се нормализира, приключването на повторното отваряне и предлагането се адаптира към новата норма в периода след пандемията”, заяви в реч миналата седмица Лаел Брайнард, губернатор на Федералния резерв.
Политиците в САЩ и Европа „търсят“ възходящ натиск върху цените и „основават решенията на паричната политика там, където според тях инфлацията ще бъде след две години, а не през следващите шест до 12 месеца“, каза Кенингам от Capital Economics.
И все пак, макар преди година опасенията да са съсредоточени върху дефлацията, сега рисковете са „много по-балансирани и евентуално наклонени нагоре в някои случаи“, каза Кенингам пред CNN Business.
“Рисковете от постоянно нарастване на инфлацията са много по-високи в Съединените щати, отколкото в Европа”, добави той, посочвайки много по-щедра финансова подкрепа за американските домакинства, която подкрепи доходите и спомогна за увеличаване на спестяванията до нива, които не се виждат повече от 70 години.
“Накратко – пишат икономистите от Дойче банк, – лесните политически решения от периода на дезинфлация 1980-2020 изглежда са зад нас.”
