Доналд Тръмп не прощава и не забравя лесно, пише „Politico“. Тъй като републиканските съюзници на Тръмп в Конгреса на САЩ блокират военната помощ, от която украинският президент Володимир Зеленски твърди, че Киев отчаяно се нуждае, за да избегне поражение във войната си с нахлуващите руски сили, става ясно, че неприязънта на бившия американски президент към Украйна има дълбоки корени. В крайна сметка именно телефонен разговор със Зеленски доведе до първия импийчмънт на Тръмп през декември 2019 г., след като той беше обвинен, че се е опитал да повлияе на изборите през 2020 г., като се е опрял на украинския лидер, за да разследва настоящия президент Джо Байдън и сина му Хънтър. Има всички признаци, че страната все още ловува в ума му. Когато този месец Конгресът пристъпи към препотвърждаване на Закона за наблюдение на чуждестранното разузнаване – законодателство, уреждащо наблюдението на заподозрени международни противници – Тръмп се възползва от социалните медии, за да възрази.
„Убийте FISA“, написа той в социалната мрежа „Истина“.
„ТЯ БЕШЕ НЕЗАКОННО ИЗПОЛЗВАНА СРЕЩУ МЕН И МНОГО ДРУГИ.“
Това, че Тръмп вероятно е имал предвид подслушването на бившия председател на кампанията му Пол Манафорт, едва ли е останало незабелязано в Украйна, където официалните лица наблюдават предизборната кампания за президентските избори в САЩ за признаци какво може да означава тя за военните им усилия. В качеството си на предполагаем кандидат на републиканците Тръмп вече предизвика страх в Киев, като се похвали, че може да сложи край на войната за 24 часа, и изказа мнение, че се надява тя да приключи, преди да бъде принуден да реши дали да предаде Украйна на Москва.
Споменаването на Манафорт, макар и негласно, само ще засили опасенията в Украйна, че президентът на САЩ все още изпитва неприязън към страната, която смята за тясно замесена в делегитимирането на неговото президентство. От първите намеци за руска намеса в американската президентска кампания през 2016 г., през разследването на специален прокурор, до импийчмънта на Тръмп през 2019 г., всички пътища – понякога може да изглежда – водят през Киев.
„Тръмп мрази Украйна“, категоричен бе Лев Парнас, украинско-американски бизнесмен, който някога е работил в Украйна за адвоката на Тръмп, Руди Джулиани, а по-късно се е обърнал срещу бившия президент. Той добави:
„Той и хората около него вярват, че Украйна е причината за всички проблеми на Тръмп.“
От офиса на кампанията на Тръмп не отговориха на молбите за коментар.
Пол Манафорт и „Черната книга“
Заплитането на Тръмп с Украйна води началото си от пепелищата на украинската революция на Евромайдана. Преди Манафорт да стане ръководител на кампанията на Тръмп, той е работил в Украйна за бившия президент Виктор Янукович – проруски политик, който избяга от страната през 2014 г., след като беше свален от власт след общонационални демонстрации срещу решението му да насочи Украйна от Европейския съюз към Москва. По време на протестите централата на партията на Янукович беше подпалена и именно там украински активист и бивш депутат намери това, което стана известно като „Черната книга“. Книгата съдържаше ръкописен списък с тайни плащания от партията на Янукович към украински официални лица, телевизионни водещи, депутати и журналисти.
По данни на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна фамилията на Манафорт фигурира поне 22 пъти като получател на около 12,7 млн. долара. Бюрото заяви, че включването на името му в счетоводната книга не означава непременно, че е получил посочените суми, които Манафорт отрича да е получил. За появата на Манафорт в счетоводната книга за пръв път съобщи „Ню Йорк Таймс“ през август 2016 г., само няколко месеца преди Тръмп да се изправи срещу Хилъри Клинтън за президентския пост. Това беше една от първите истории, свързващи Тръмп с Украйна и евентуално с Русия и нейните съюзници – въпрос, който щеше да го измъчва през целия му мандат.
Съюзниците на Тръмп представиха „Черната книга“ като неавтентична и като заговор на Демократическата партия, целящ да подкопае опонентите ѝ.
„Беше невъзможно да се докаже автентичността на подписа до името на Манафорт в счетоводната книга“, заяви Юрий Луценко, бивш главен прокурор, който за известно време подкрепяше усилията на Тръмп да започне разследване за корупция срещу Хънтър Байдън.
„Кой би поставил открито подписа си под тайни плащания в брой?“ – добави Луценко, който заяви, че е държал в ръцете си счетоводната книга, която Украйна все още третира като класифициран документ.
През 2019 г. Джулиани описа документа като „черна книга“, за която е установено, че е фалшива и не е използвана, защото именно фалшивото, уличаващо изявление е било невярно. През 2017 г. на Манафорт бяха повдигнати 12 обвинения в пране на пари, укриване на данъци и нарушения на лобисткия закон. Обвиненията не бяха свързани с Черната книга, която не беше използвана като доказателство срещу него.
Ловът на Тръмп за сървъра на демократите
Антипатията на Тръмп към Украйна се корени и в убеждението му, че именно Украйна, а не Русия, се е намесила в президентските избори в САЩ през 2016 г., казва Парнас.
„Това започна, когато започна „Русиягейт“, припомни Парнас, визирайки твърденията за руска хакерска атака срещу изборите, които в крайна сметка ще доведат до назначаването на специалния съветник Робърт Мюлер.
„Хора от кампанията на Тръмп му казаха, че в изборите се намесват украинци, а не руснаци.“
Изборната победа на Тръмп беше помрачена от обвиненията, по-късно потвърдени от разузнавателните служби на САЩ, частни разузнавателни фирми и федерални следователи, че Русия е хакнала имейлите на Националния комитет на Демократическата партия, стратегическото и финансиращото звено на партията, и ги е публикувала през 2016 г., за да дискредитира опонента на Тръмп – Хилъри Клинтън. Тръмп последователно лансира конспиративната теория, че хакерската атака е извършена от Украйна, за да бъде обвинена Русия, и че страната все още крие сървър с данните. Тръмп очевидно се придържаше към това убеждение и по време на президентството си, като го изрази през юли 2019 г. по време на „перфектния“ телефонен разговор със Зеленски, който по-късно определи като взаимодействие, довело до неговото отстраняване от длъжност.
„Бих искал все пак да ни направите услуга, защото страната ни е преминала през много неща и Украйна знае много за това“, каза Тръмп на Зеленски и добави:
„Сървърът, казват, че Украйна го има.“
По-късно същата година Тръмп защити решението си да замрази военната помощ за Украйна като дължащо се отчасти на подозренията му, че сървърът е притежание на „украинска компания“.
„Все още искам да видя този сървър“, каза той в телевизионното предаване „Фокс и приятели“. И добави:
„Знаете, че ФБР така и не е получило този сървър. Това е голяма част от цялото това нещо.“
През 2018 г. специалният съветник Мюлер повдигна обвинения на 12 руснаци за хакване на компютрите на Демократическата партия две години по-рано.
През 2022 г. руският войвода Евгений Пригожин призна, че Русия се е намесила в демократичния процес в САЩ.
„Намесвали сме се (в изборите в САЩ), намесваме се и ще продължим да се намесваме“, заяви Пригожин.
„Внимателно, прецизно, хирургически и по наш собствен начин, както знаем как да го правим.“
Зеленски и перфектното телефонно обаждане
Телефонният разговор на Тръмп със Зеленски през юли 2019 г. ще изиграе централна роля в един от най-смущаващите епизоди в политическата му кариера: първият му импийчмънт, който произтича от усилията му да окаже натиск върху украинския президент да започне разследване срещу Байдън. По време на телефонния разговор Тръмп настоява Зеленски да започне разследване, като казва, че ще го свърже с Джулиани и главния прокурор Уилям Бар.
„Ще стигнем до дъното на това“, казал президентът на САЩ на украинския си колега – „Сигурен съм, че ще се справите.“
Парнас, който работи за напредъка на разследването, заяви, че Джулиани за първи път се е заинтересувал от въпроса през 2018 г.
Катализатор е бил видеоклип, в който тогавашният вицепрезидент Джо Байдън описва как през 2016 г. е заплашил да спре средства от тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко, ако Киев не уволни прокурор. По това време Русия вече беше нахлула в Крим и части от Източна Украйна.
„Очите на Джулиани се разшириха. Имаме го, имаме Джо – каза той“, спомня си Парнас.
Джулиани вярваше, че може да се докаже, че Джо Байдън е настоявал за уволнението на прокурора Виктор Шокин, защото е разследвал Хънтър, който е приел работа в „Буризма“ – украинска газова компания, която е била обект на разследване за корупция. Парнас продължи:
„Две седмици по-късно показахме видеото на Тръмп. След това Украйна беше в ума му. Тогава разбрах, че с Украйна е свършено.“
Няма доказателства в подкрепа на обвиненията на Гиляни. Макар Байдън да поиска отстраняването на Шокин, то беше в рамките на координирани усилия с Държавния департамент на САЩ и Европейския съюз заради опасения, че прокурорът блокира разследванията за корупция в страната. Шокин не е разследвал Хънтър Байдън или Бирма по времето, когато Байдън се е застъпвал за отстраняването му.
Парнас заяви, че целта му е да убеди Украйна да сътрудничи на президента Тръмп и по този начин да си осигури неговата подкрепа. Той подчерта:
„За тази цел ни беше необходимо един от президентите Порошенко или Зеленски да обяви разследване на Байдън. Смятахме, че ако те направят това, което той иска, Тръмп ще бъде задължен на Украйна.“
По време на телефонния разговор с Тръмп Зеленски обеща да провери какво може да се направи, но в крайна сметка Украйна не започна разследване.
„Така че сега Тръмп мрази Зеленски със страст“, каза Парнас. „И Зеленски знае това.“
Украйна никога не е разполагала с доказателства, че Байдън или синът му са нарушили законите на страната, призна Луценски в интервюто. През 2022 г. Парнас е осъден на 20 месеца затвор за измама и престъпления, свързани с финансирането на предизборни кампании, по дело, което не е свързано с работата му за Джулиани.
Украйна се подготвя за президентството на Тръмп
С наближаването на президентските избори в САЩ правителството на Украйна прави всичко възможно да не се намесва в американската политика. Зеленски е помолил Тръмп да дойде в Украйна, за да види със собствените си очи какво е направила Русия със страната. Тъй като законопроектът за военна помощ в размер на 60 млрд. долара е в задънена улица в Конгреса, неговата канцелария ухажва републиканците, опитвайки се да ги убеди, че помощта за Украйна е в национален интерес на Америка.
„Не вярвам, че някой, който представлява партията на Роналд Рейгън, ще се откаже от Украйна“, заяви по-рано този месец пред „POLITICO“ Андрий Ермак, ръководител на офиса на Зеленски.
Междувременно обаче украинците работят за максимална самодостатъчност, като увеличават вътрешното производство на оръжие и се опитват да разнообразят източниците си на военна помощ. Докато Зеленски публично се тревожи от възможността за президентство на Тръмп, Ермак се опитва да зададе по-оптимистичен тон. През февруари по време на събитие той заяви пред „POLITICO“:
„Мисля, че, първо, хората, които бяха в екипа на Тръмп по онова време, вече не са там. Той има нов екип. Освен това има двупартийна подкрепа за Украйна и ние постоянно разговаряме с представители на двете партии.“
Парнас от своя страна заяви, че е песимист. Той потвърди:
„Зеленски и Ермак знаят, че се борят за живота си не само с Русия, но и с републиканците.“
„Ако Тръмп загуби, Украйна ще получи всички пари и оръжия, от които се нуждае. С Русия ще бъде свършено“, добави той.
„Ако Тръмп спечели, нещата ще бъдат много зле.“
[…] нещо като права и закони, има история на земя и кръв. И Украйна е тяхна, защото е била руска земя и на нея са живели […]