Предизборната кампания за Европейския парламент /ЕП/ набира скорост, пише „Politico“. Въпросът обаче е дали този път европейците ще се решат да гласуват в поне малко по-голям състав?
По време на последните избори през май 2019 г. високопоставени фигури в ЕС отбелязаха исторически резултат – 50,7 % от имащите право на глас са гласували, което е най-високият процент на избирателна активност от над две десетилетия. Манфред Вебер, който е начело на консервативната Европейска народна партия, заяви, че резултатът показва „ясно укрепване на Европейския парламент“, което занапред ще повиши „доверието и легитимността“ на институцията. Нидерландският евродепутат от „Зелените“ Бас Ейкхаут определи хода на последните избори като знак, че „тези избори наистина имат значение за Европа“.
„Изборите през 2019 г. бяха повратна точка. Това беше началото на една промяна, която очаквам да продължи и през 2024 г.“, коментира Филип Шулмайстер, който ръководи кампаниите в Европейския парламент. По негови думи събития като Брекзит, миграционната криза и пандемията от COVID-19 са накарали гласоподавателите да обърнат внимание на въздействието на ЕС върху тяхното ежедневие и на ползите от членството на страната им в ЕС.
„Чрез тези кризи хората научиха, че ако бъдем единни, Европейският съюз – може да даде резултати във времената, когато това е необходимо“, каза още Шулмайстер.
Избирателна активност: Дългогодишен проблем
Ако 2019 г. наистина е поставила началото на една нова ера на европейско демократично участие в изборите, това би било историческа промяна. Въпреки това, експертите изразяват умерен оптимизъм.
„Скокът на избирателната активност през 2019 г. сега вероятно ще бъде смекчен,“, твърди Камил Келбел, доцент по политически науки в Католическия университет в Лил. Тя изтъкна още, че през последните години избирателната активност е намаляла в осем държави, а някои от най-големите увеличения на тази цифра са регистрирани в страни като Полша и Словакия, където исторически избирателната активност от десетилетия е била много ниска.
Избирателната активност е намаляла по отношение на всички видове избори, проведени в периода от 1979 г., когато гражданите на ЕС са гласували за първи път на изборите за Европейски парламент, до 2014 г., когато тя е достигнала най-ниското си равнище от 42,6%. Тези цифри повдигат реалния въпрос за легитимността на форум, представляващ близо 450 милиона души от общо 27 държави, който е отговорен за приемането на законодателство, засягащо ежедневието им – от селското стопанство до търговията и околната среда. Реформите в Договора за ЕС, които разшириха правомощията на асамблеята, трябваше да направят Парламента по-важен като структура, а оттам и политиката на ЕС по-значима и в крайна сметка да увеличат избирателната активност, твърди Келбел. Според нея обаче вместо това предоставянето на повече правомощия на Европейския парламент е довело до по-слаба активност.
Официални данни показват, че макар избирателната активност да намалява навсякъде, участието в изборите за Европейски парламент е перманентно по-ниско спрямо участието в националните избори. Доходите, образованието, възрастта и интересът към политиката са много явни предпоставки на намерението за гласуване. По-възрастните гласоподаватели например са много по-склонни да гласуват от по-младите, макар че това съотношение е намаляло значително през 2019 г. Анализ на Европейския парламент установи, че повишаването на избирателната активност сред младите хора е помогнало за повишаване на избирателната активност над прага от 50% на последните избори.
