Шведски официални лица заявиха, че са решили да прекратят разследването на експлозиите през септември 2022 г. на подводните газопроводи „Северен поток“, изградени за пренос на руски природен газ до Германия, като заявиха, че нямат юрисдикция, предава „Асошиейтед прес“. Разследването на Швеция беше само едно от трите разследвания на експлозиите. Дания и Германия също проучват взривовете.
Нападението, което се случи в момент, когато Европа се опитваше да се откъсне от руските енергийни източници след пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна, допринесе за напрежението, което последва началото на войната. Източникът на саботажа е голяма международна загадка.
Прокурор Матс Люнгквист от шведската прокуратура каза в свое изявление, че извършеното разследване „е систематично и задълбочено“. Той бе категоричен:
„На фона на ситуацията, в която се намираме сега, можем да заявим, че шведската юрисдикция не се прилага.“
Прокуратурата заяви, че основната цел на нейното разследване е била „да установи дали шведски граждани са участвали в деянието и дали шведска територия е била използвана за извършване на деянието, като по този начин е имало риск да бъдат увредени шведските интереси или сигурността на Швеция“. Тъй като Швеция и шведските интереси не са били обект на посегателство, „следователно липсва шведска юрисдикция“, заяви тя.
Подводните експлозии разкъсаха газопровода „Северен поток 1“, който беше основният маршрут за доставка на природен газ от Русия за Германия, докато Русия не прекрати доставките в края на август същата година. Взривовете повредиха и газопровода „Северен поток 2“, който така и не влезе в експлоатация, тъй като Германия спря процеса на сертифициране малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г.
Кенет Оленшлегер Бул от Датския кралски колеж по отбрана заяви, че изненадващото решение на Швеция да прекрати разследването на експлозиите, въпреки че те отчасти са станали в шведската икономическа зона, „показва, че може да е имало някакво политическо участие“.
„Възможно е да е имало основателна причина да не се стигне до заключение“, уточни Оленшлегер Бул.
„Швеция е в деликатна позиция, тъй като иска да се присъедини към НАТО и може би не иска да разклаща лодката още повече.“
Оленшлегер Бул допълва:
„Също така може да не се иска да се правят публични заключения, за да може врагът да знае откъде и как е получил тази информация.“
Детонациите са станали на около 80 метра под водата на океанското дъно в Балтийско море в икономическите зони на Швеция и Дания, а сеизмичните измервания показват, че експлозиите са станали малко преди да бъдат открити течовете. Люнгквист заяви, че германското разследване продължава, „и поради тайната, която преобладава в международното правно сътрудничество, не мога да коментирам повече за осъщественото сътрудничество“. Люнгквист добави:
„Също така няма да мога да коментирам нищо повече относно заключенията на шведското разследване или да коментирам каквито и да било заподозрени лица в шведското разследване.“
„Имахме задълбочено сътрудничество с разследването, провеждано от германските власти. В рамките на това правно сътрудничество успяхме да предадем материали, които могат да бъдат използвани като доказателства в германското разследване“, подчерта той.
В отговор по електронната поща на въпроси за въздействието на шведското решение и за състоянието на собственото им разследване германските федерални прокурори заявиха само, че техните разследвания продължават. Те заявиха, че засега не дават допълнителна информация.
Полицията в Копенхаген, която води датското разследване, заяви, че нейното разследване все още не е окончателно приключило, но от там очакват в кратък срок да е възможно да се направи официално изявление.
Освен геополитическото си въздействие, течовете по газопровода „Северен поток“ бяха огромно екологично бедствие, като бяха засегнати местните диви животни и огромни количества метан бяха изхвърлени в Балтийско море, което според анализатори може да бъде най-голямото изпускане на метан, дължащо се на човешка дейност.
Повече от 16 месеца след саботажа все още няма прието обяснение. Поредица от непотвърдени съобщения, в които се обвиняват Русия, Съединените щати и Украйна, запълват информационния вакуум, докато разследванията на взривовете продължават.
Тръбопроводите дълго време бяха обект на критики от страна на Съединените щати и някои от техните съюзници, които предупреждаваха, че те представляват риск за енергийната сигурност на Европа, тъй като увеличават зависимостта от руския газ.
Руският президент Владимир Путин и руски официални лица обвиниха САЩ, че са организирали експлозиите, които те определиха като терористична атака. САЩ отричат да са замесени.
През март 2023 г. германски медии съобщиха, че проукраинска група е участвала в саботажа, като е използвала плавателен съд и е тръгнала от германското пристанище Рощок. Украйна отхвърли предположенията, че може да е поръчала нападението, а германски официални лица изразиха предпазливост по отношение на обвинението.
Германското и датското разследване все още не са хвърлили светлина върху инцидента и макар че шведските прокурори заявиха, че най-вероятният извършител е държавен актьор, те предупредиха, че самоличността на извършителя все още е неясна и намекнаха, че вероятно ще остане такава.
