В последните години българският пазар на млечни продукти се сблъсква със сериозни предизвикателства, които водят до увеличено търсене на сухо мляко от страна на местните млекопреработватели. Спадът в производството на свежо мляко, нарастващият внос на алтернативни млечни суровини и липсата на ефективни държавни мерки се оказват основни двигатели на този тревожен тренд.
Производството на свежо мляко в България е в сериозен спад, което се дължи на различни фактори като недостатъчна подкрепа за фермерите, унищожаването на животновъдството и непривлекателни изкупни цени. Това налага млекопреработвателите да търсят алтернативи, които често включват внос на сухо и кондензирано мляко от страни като Украйна, където цените са по-ниски.
Отсъствието на строги регулации и контрол върху търговските практики допълнително влошава положението. Продукти с ниско качество, които включват сухо мляко и палмова мазнина, заместват традиционните млечни изделия, без потребителите да са наясно с това. В страни като Гърция, Румъния и Франция подобни практики са недопустими, което подчертава нуждата от подобряване на българските стандарти и политики.
Намаляването на изкупуването на козе мляко, въпреки че то е популярен продукт в много други страни, илюстрира липсата на пазарно търсене и възможности за българските фермери. Тази тенденция се отразява и върху малките ферми, които въпреки обединяването и инвестициите не успяват да намерят подкрепа от местните млекопреработватели.
За да се преодолее тази тенденция е необходима реформа в регулациите, които да обхващат строги мерки за контрол и подкрепа на местното производство. Подобряването на информираността сред потребителите за качеството и произхода на млечните продукти също е от съществено значение.
Министерски съвет осигури 300 млн. лева за земеделските производители
