Марк работи за денвърска компания в сферата на болничното счетоводство, като от средата на март заедно със свои колеги започва да работи дистанционно. Той споделя, че прекият им ръководител ги е информирал, че компанията е предприела мерки за следене на тяхна продуктивност със специален софтуер, инсталиран на служебните компютри, пише „ABCNews“.
Макар Марк и колегите му да са били следени, още докато са работили в офиса, новите мерки за мониторинг на служителите са доведели до неочаквани предизвикателства, споделя той. Откакто започва да работи дистанционно, около 4-5 души от екипа му вече са били освободени поради причини, които той допуска, че са “ниска продуктивност”. Същевременно обаче Марк споделя, че със спада на работата екипът му се сблъсква с трудности да постигне заложените за изпълнение квоти.
“Става досадно в даден момент, особено като знаем, че трябва да гоним продажби”, споделя Марк, което и псевдонима, който пожела да използва, опасявайки се от последици. По негови думи компанията не е съобразила квотите с новите пазарни условия, породени от новия коронавирус.
Освен че сега Марк трябва да бъде следен и в дома си, правните експерти предупреждават, че той както и 62% от американските служители, които се прехвърлиха да работят от дома си, са застрашени от далеч по-сериозни вмешателства в личното им пространство. Някои от основните опасения са, че все повече методи за следене може да нахлуят в домовете на служителите, като дори да се изиска достъп до личната им здравна информация.
Макар и да е невъзможно да се събере точна информация относно прилагането на специализиран софтуер за мониторинг сред компаниите, има данни че това се случва все по-често с началото на световната пандемия от COVID. Скорошно бизнес проучване на “ActiveTrak”, една от водещите компании за мониторингов софтуер, е установила, че над 98% от малките и средни бизнеси в САЩ имат дистанционни служители и се опасяват за тяхната продуктивност.
Брад Милър, изпълнителен директор и председател на борда на изпълнителните директори на “Awareness Technologies”, притежаваща “InterGuard”, друг водещ софтуер за мониторинг, коментира за “ABCNews”, че е регистриран близо четворен ръст в потребителската база на компанията от началото на заразата от COVID-19 в САЩ. Технологията за следене на служители далеч не е нещо ново. Тя се използва вече в продължение години в редица сфери на фирмения живот като например защитата на служебната поща, както и следенето на служебния паркинг и изпълнението на доставки. Въпреки това облачните платформи и методите за анализ на масиви от данни доведе до същественото й развитие.
“Teramid” е софтуер с множество опции за следене на служителите. Подобно на други софтуери, той може да бъде инсталиран без знанието на потребителя, макар и компанията призовава за справедливо ползване на продукта. Софтуерът позволява следене на имейли, приложения, съобщения, клавишни натискания, както и времето прекарано в социалните мрежи. “InterGuard” от друга страна може да прави снимки на екраните на служителите, както и да записва работата на компютъра.
“Преди се налагаше ръководителят да следи кога служителите идват на работа, кога напускат и като цяло дали работят или не”, коментира Милър.
С “InterGuard” работодателите могат да си възвърнат “част от контрола” върху дейността на служителите по време на работния ден, добавя още той. По негови думи голяма част от клиентите на компанията използват софтуера, за да потвърдят в колко часа служителите сядат на компютъра и в колко стават, като основно се следи дейността на програми като “Excel”, “Word”, “PowerPoint” и подобни”.
От друга страна също не трябва да се забравя, че със зачестяването на конферентните разговори, работодателите получават и достъп и до домовете на служителите. Има и работодатели, които задължават редовни видеоразговори, на които често се виждат съществени части от личния живот на служителите като децата им или други членове на семейството им.
Опасения за личната неприкосновеност
Много от критиците на софтуерите за мониторинг, който наричат още “tattleware” – термин от ИТ сферата от началото на 90-те години, смятат, че има повод за опасения относно личната неприкосновеност.
“Доколко право на лично пространство имат служителите в собствения си дом”, пита Ифеома Аюнва, проф. по трудови отношения, право и история към факултета “ILR” на университета Корнел. “Много от тези нови технологии са в полза на работодателите и разбира се от правна гледна точка следва да разглеждаме следенето на служителската производителност като право на бизнеса”.
“От друга страна обаче”, добавя тя, “трябва да го балансираме с интереса на служителите и правото им на лична неприкосновеност. В условията на пандемията от COVID ситуацията изисква повече лично пространство, тъй като за много служители офисът все още не е вариант и са принудени да работят от вкъщи”.
Софтуерът, следящ какво се случва на компютъра, може да е повод за особени опасения и притеснения от страна на служителите. В случай че той “записва екраните ни през цялото време”, а “същевременно разглеждаме банковата си сметка или отваряме имейл от лекар”, тази чувствителна финансова или здравна информация може да бъде заснета, предупреждава Александра Клаудия Матееску, изследовател към независимата организация с нестопанска цел “Data & Society”, която изследва социалното приложение на информационни технологии и автоматизации.
Защитниците на личната неприкосновеност са на мнение, че следенето на здравното състояние на служителите ще се засили в дадени региони на САЩ с очакваното облекчаване на повдигането на ограничителните мерки и задължителното оставане по домовете.
Компанията “LiveSafe” наскоро пусна приложение – “WorkSafe”, което позволява на бизнесите да следят информацията за здравето на служителите си в реално време. През самото приложение или чрез онлайн портал компаниите могат да изискват от служителите да предоставят самооценка за здравното си състояние, на база която да може да се прецени дали да бъдат допускани до работа. Повечето потребители на “WorkSafe” отговарят на въпроси, публикувани на сайта ма Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, коментира Каролин Парент, изпълнителен директор на “LiveSafe”:
“Основната ни идея е да предоставим начин на служителите да направят самооценка на здравното си състояние още преди да са напуснали домовете си”.
Новата “офис реалност” нормална или прекомерна?
Някои са на мнение, че разпростирането на мониторинга до домовете на служителите и събирането на детайлна информация относно здравното им състояние може да се превърнат в част от новата “офис реалност” . Законите за защита на личната неприкосновеност варират в различните части на САЩ и части на света. Калифорния например има едни от най-стриктните правила за защита на личните данни. Същевременно обаче няма федерални закони, директно регулиращи въпроса със следенето на служителите, коментира Аюнва и колегите й Кейт Крауфорд и Джейсън Шулц, както и пишат в доклада си от 2017 “Безграничен мониторинг на работната ръка”. В него авторите настояват, че защитата на личната неприкосновеност на служителите е въпрос на гражданско право.
Има въпросителни и относно границите на мониторинга. Например, докато повече работодатели основно се интересуват от следенето на служители в работно време, естеството на софтуера може да позволи постоянното следене на служителската активност в зависимост от това, къде е инсталиран.
Следенето на здравната информация на служителите позволява още и съхраняването й, макар и Парент да споделя, че повечето компании не прибягват до подобни мерки. Някои смятат, че подобно функционалности са прекалени и далеч ненужни.
“Работодателите имат правото и задължението да следят производителността на своите служители. За това обаче не се налага да се прави снимка на екрана на служителя всеки пет минути, като това де факто е реалният мониторинг. Следенето на директната производителност от друга страна би било предпоставка за много по-здравословни и нормални взаимоотношения между служителите и работодателите”, споделя в имейл кореспонденция с “ABCNews” Дейвид Хайнемейер Хансън, съосновател на “Basecamp”, платформа за организация на проекти, както и създател на “Ruby on Rails” – софтуер за уеб разработки.
Правото на лична неприкосновеност на служителите е “в голяма степен потъпкано от софтуерите за мониторинг”, добавя Хайнемейер Хансън. “Когато хората вярват, че им се доверяват за добре свършена работа, те често оправдават очакванията. Иронията е, че масовото интегриране на подобни софтуери за мониторинг води до разрив в доверието и срив в мотивацията, като ощетява системата, която следва да подобрява”.
През февруари, още преди повечето американци да бъдат наясно със заплахата от COVID-19, Аюнва води лекция пред Комисията по образование и труд на Камарата на представителите на САЩ. По време на разискването на темата “Бъдещето на труда: защита на гражданските права на работниците в ерата на цифровите технологии” тя призова Конгресът да защити правото на лична неприкосновеност на служителите, твърдейки, че новите технологии превръщат служителите в “количествена величина”.
“Само защото дадена технология съществува, далеч не означава, че е етична за прилагане и че следва да я прилагаме, без да си зададем най-важните въпроси“.
