Неизразходвана енергия, емоционален стрес, трудна концентрация, промени в добрите обноски и ред други особености в детското поведение е довело след себе си затварянето вкъщи поради пандемията.
„ПАН(де) МИЯТА – как изми Питър Пан от детската игра?“ е изследване, направено от младия педагог и изследовател Яница Маринова. В него специалистът търси да очертае какви са и как се проявяват измененията вследствие на локдауна заради COVID-19 при малчуганите в предучилищна възраст.
Социалната изолация, довела до дигитализация и преместването на голяма част от контактите ни в електронна среда, е съпътствана с редица проблеми.
„Първите дефекти се проявяват във физически план“, смята Маринова. Децата не успяват да изразходят дори половината си енергия, стоейки само в една стая. Като резултат от това подрастващите се връщат обратно в образователните звена под силен емоционален стрес.
Стремежът за бързо консумиране на информация пък е последица от дигитално прекараното време вкъщи. Той е придружен от все по-труден фокус върху една задача, защото интересът бива загубен сравнително бързо и детското съзнание е отегчено за отрицателно време. Според Яница Маринова проблемите могат да бъдат изразени на три нива:
„На микрониво – родителят трябва да обясни какво се случва на детето, липсата на другите и средата е първият проблем. Следващият е на мезо ниво – аз и другите ми близки, защо не се виждам с приятелите си, с баба и с дядо. Третото ниво е микро – трябва да обясним на децата какво се случва в обществото, което влияе на детето“.
Нужно е да се намери здравословен и сигурен начин за комуникация между малчуганите и техните родители, убеден е младият педагог. Само така подрастващите ще могат да направят крачка назад към природата и живото общуване навън.
