Когато дъждовната буря удари Петрополис миналата седмица, 41-годишната Карине Сантяго беше нервна, пише „BBC“. Бразилия е страна, свикнала с тропически валежи и хората тук се справят с дъждовния сезон. Но дори по бразилските стандарти беше интензивна буря. Само за два часа в града се изля дъжд от 240 литра на кв. метра, равносилно за един месец.
„Дъждът заваля толкова силно“, казва Карин. Тя е хваната в капан на работа, докато дъщеря ѝ си била вкъщи.
„Нямах представа, че там, където живея, е още по-зле.“
Вкъщи 13-годишната Мариана успява да се спаси на косъм.
„Погледнах нагоре и къщата ми започна да се тресе“, казва тя.
„Изтичах при съседа си и оттам се виждаше цялото свлачище, беше като водопад.“
Къщата им е разрушена, когато калното свлачище се срива по склона на хълма. Като цяло дъждът предизвиква 26 свлачища и загиват 176 души. Повече от 100 все още са в неизвестност.
Рисков живот
Домът на Карин и Мариана се намирал в квартала „Моро да Офичина“, построен на стръмен склон в южната част на Петрополис. Това е и един от най-тежко засегнатите райони. Историята се повтаря за Карин. Преди 26 години майка ѝ загива при свлачище. Жената споделя:
„Когато видя тази червена земя, ми става лошо. Но трябва да остана силна заради децата си, не мога да се срина.“
Защо тогава, ако е преживяла такава трагедия, е продължила да живее на място, известно като рисково?
„Не можем да си позволим да живеем никъде другаде“, казва тя и добавя, че след смъртта на майка ѝ семейството никога повече не е живяло високо. Вместо това те избират да построят дом на по-ниско ниво, предполагайки, че това би било по-безопасно. Жената казва още:
„Никой никога не е предполагал, че ще бъде толкова опасно.“
Ден след калните свлачища губернаторът на Рио де Жанейро Клаудио Кастро посети Петрополис.
„Това са най-лошите дъждове, които са удряли града от 1932 г.“, коментира той, обвинявайки предишните администрации, че не са направили достатъчно, за да предотвратят свлачищата. Кастро подчерта:
„Нека това ни послужи за урок, така че този път да сме различни.“
Помолихме правителството на щата Рио да отговори на обвиненията, че жителите на рискови райони смятат, че имат малък избор къде могат да си позволят да живеят, пише изданието. Те изпратиха изявление, в което обясняваха, че още преди събитията от миналата седмица е имало недостиг на жилища, отнасящ се до 2011 г., когато над 900 души загинаха в планинския район след свлачища и тогава на пострадалите семейства бяха обещани жилища. Правителството на щата заяви:
„Изграждането на тези къщи зависи от освобождаването на земя от община Петрополис.“
В изявлението се добавя, че губернаторът има планове да построи 50 000 нови блока в целия щат – най-големият проект през последните десетилетия.
Политика на дребно
Професор Антонио Гера, от катедрата по география на Федералния университет в Рио де Жанейро, няма много време за политическа игра на обвинения. Той изучава свлачищата в Петрополис от 1992 г. и казва, че властите знаят къде са рисковите райони. Той им е предал карти на местата с риск от свлачища въз основа на своите проучвания, но никога нищо не е направено. Експертът коментира:
„Властите са много по-загрижени да бъдат преизбрани, отколкото да направят нещо за хората. Има пари, но те не са изразходвани за подобряване на живота на жителите.“
Според проф. Гера около 20 000 души в Петрополис живеят в рискови райони. Миналата седмица той прави измервания на наклона на някои от кварталите и е шокиран от откритията си. Някои къщи са построени на наклон 55-60 градуса. Ето какво още каза той:
„Когато строите при повече от 20 градуса, трябва да сте много внимателни. И над 45 градуса е незаконно в Бразилия.“
Според него решението не е лесно.
„Това, което местните власти трябва да направят, е да съборят къщата и да я построят на друго място. Но това означава, че губите гласове на следващите избори“, казва той, но е категоричен:
„Разбира се, след като хората започнат да строят, можете да ги спрете, но те не го правят – властите си затварят очите.“
Структурните неравенства на Бразилия означават, че за по-голямата част от бразилците няма „безопасни“ опции.
„Концентрацията на доходи и богатство тук е възмутителна“, казва проф. Ракел Ролник от факултета по архитектура и градско планиране на Университета в Сао Пауло. Тя заяви още:
„За повечето хора парите, които правят, никога не са достатъчни, за да си купят или наемат подходяща къща.“
При тези обстоятелства има две възможности, или публична политика за подпомагане на преразпределението на доходите, или публична политика за осигуряване на достойни жилища, добавя тя.
„Нямаме такива“, казва тя.
„Начинът, по който градската политика работи тук, е да позволи на хората да построят домовете си сами, със средствата си – което означава, че не означава, така че резултатът са тези трагедии.“
Проф. Ролник не смята, че нещо ще се промени, въпреки обещанията на губернатора Кастро.
„Това са само приказки“, казва тя.
„Парите бяха на разположение на общините и държавата, за да инвестират в планирането на уязвими райони. Изобщо не е въпрос на пари.“
С това всички са съгласни, че когато дойде по-интензивен дъжд, а поредната трагедия е неизбежна.
„Не вярвам на властите“, категорично казва Карин Сантяго. „Вярвам в силата на хората.“
Но пред такава трагедия ще отнеме време на жителите на Петрополис да се почувстват достатъчно овластени, за да променят бъдещето си.
