Известният маг Йордан Янев – Зайн е родом от Бургас. Преди няколко месеца му бе връчена наградата „Маг на годината“.
Здравей, Зайн! Разговаряме месеци след твоето турне, което се проведе през зимата. Разкажи ни нещо повече за него? Къде публиката беше най-многобройна? Къде те приеха най-радушно, навярно в родния ти град Бургас?
Й.Я. Турнето беше с моя авторски спектакъл “Вълшебствата на Зайн“, което за мен беше сбъдната мечта. Най-много хора дойдоха на спектакъла в Пловдив – почти 1200 души. Естествено, в Бургас зрителите викаха и пляскаха най-силно преди още да изляза на сцената, но накрая във всички градове хората станаха на крака да ме аплодират.
Как млад човек като теб успя да реализира такова мащабно турне? Колко време ти отне организацията, колко човека бяхте целия екип?
Й.Я. За големите цели се изисква да имаш първо големи мечти. После трябва да имаш и големи приятели, които да ти помагат. Цялата организация по турнето я изнесохме аз, моят баща, помогнаха и приятелката ми, и майка ми с каквото могат. Целият екип бяхме 12 души и това включва още двама магьосника, които ми помагаха на сцената и зад кадър, две момичета на кокили, асистентката ми Теди Русева – Тиара, моята приятелка Светла се грижеше за всичко по реквизита, баща ми, петима сценични работника, които отговаряха за пиро ефектите.
Планираш ли ново турне с подобен мащаб?
Й.Я. Да, много хора ни писаха след турнето, че не са успели да си купят билети навреме и много искат да се върнем. Затова планувам пролетта на 2020 година да направя ново турне със същия спектакъл, в което ще включа и някои по-малки градове в страната, а не само най-големите както бе досега. Искам колкото се може повече хора да се докоснат до моята магия.
На кой би благодарил за това да станеш илюзионист на годината? Кой е човекът, който пръв повярва в теб?
Й.Я. На първо място родителите ми, които винаги са ме надъхвали да продължавам да се занимавам, да се стремя към това да бъда все по добър в това, което правя. Разбира се и на Ирко и Ивокс от клуб „Сенко“, които определиха, че съм достоен за това голямо отличие. Но ако трябва да съм напълно честен, човекът, който повярва пръв мен бях аз самият.
Кой те вдъхнови да се занимаваш с магия?
Й.Я. Моите родители, които макар, че не са артисти винаги са ме вдъхновявали към тази сфера. С майка ми играехме на куклен театър и изнасяхме представления пред семейството, а по късно, когато бях на шест, татко ми показа първия фокус. Оттогава се запалих и съм се учил на всичко сам.
Какво е чувството да спечелиш наградата „Сенко“?
Й.Я. Странно, ако мога да го опиша с една дума. Всъщност тъкмо бях излязъл от театъра на спектакъла „Илюзионистите”, когато асистентката ми Теди Русева се обади да ми честити, разбрала от социалните мрежи и всъщност аз научих от нея. Това е голяма отговорност и трябва да работя още по-упорито, за да давам добър пример на останалите млади магьосници.
Ти си работил на много интересни места по света, а защо се завърна в България? Дори турнето ти беше под този наслов „Остани в България, промени България“. Вярваш ли, че младите хора като теб могат да променят България?
Й.Я. Да, последно работих в екзотичното „Макао“ в хотела с най-голямото казино в света, където правех по пет представления на ден. Никога не съм планувал да оставам където и да е по света. Винаги съм си мечтал да успея да се изхранвам в България. Наистина вярвам, че много млади хора ще се завърнат в България, натрупали знания от чужбина и всички те, със своите собствени действия и добрия пример, които дават на околните, ще променят България към по-добро.
Обичат ли българите да гледат шоуто ти? Има ли хора от публиката, които постоянно да търсят обяснение за това как правиш даден фокус?
Й.Я. Да, българите много обичат илюзионното изкуство, както всъщност почти всички други. В началото са малко скептични, защото не са виждали много илюзионисти или бъркат нашето изкуство с клоунадата, което е също страхотно изкуство, но насочено основно към деца. А магията не е насочена главно към децата. Разбира се, че има хора, които се опитват да разберат как стават илюзиите които правя, това е част от изкуството. Най-много ми харесват тези зрители, които дори не се опитват, а просто се оставят да ги вкарам в приказния свят на моето шоу.
Коя публика в световен мащаб е най-развълнувана, когато те види на сцената?
Й.Я. Това е труден въпрос, защото видях на турнето много българи, които бяха изключително развълнувани и се радваха много. Други народи, които съм забелязал, че се радват изключително много са англичаните, китайците и японците. Особено японците, издават много забавни възгласи на почуда почти едновременно и става нещо като музикален хор след всеки фокус. Индийците и африканците реагират най странно. Но това са и народи, които вярват в истинската магия.
Разкажи ни някоя забавна твоя история? Нещо, което винаги би те разсмяло, примерно има ли зрители в публиката, които да крещят, че не вярват?
Й.Я. В хотела, в който работех в Макао, имаше гондолиери певци и един от тях не можеше да взима високите ноти и когато в песента стигаше този момент се правеше, че кашля. Аз знаех кога точно ще се разкашля винаги и един ден правех фокуси на някакви хора. Той минава с гондолата и пее. И аз просто посочих към него и щракнах с пръсти в правилния момент и той се закашля. Когато се обърнах да погледна към хората, на които правех фокуси в очите им се четеше тих ужас. Със сигурност са си помислили че владея истинска магия.
А пречи ли магията на личния ти живот? Имаш ли време за себе си и близките си, защото сигурно едно представление ти коства много повече от 1 час на сцената?
Й.Я. Едно представление ми коства, в най-добрия случай, един ден подготовка, а понякога е много повече. Въпреки това аз съм благодарен на Бог, че успях да изляза от матрицата на работата от сутрин до вечер и аз определям кога ще работя. Винаги отделям време за най близките ми и моите приятели, защото тези отношения всъщност вдъхновяват и работата ми.
Какво ти взе и какво ти даде магията?
Й.Я. Магията не ми взе, по скоро аз й дадох. Един вид жертвах много голям период от моя живот основно за нея. Изпускал съм много важни дни на моите най близки хора. Късал съм сърцето на родителите си, когато съм заминавал в чужбина, защото дори и да съм обещавал да се върна, те винаги са се съмнявали.
Ти си толкова млад, само на 27 години. Мислил ли си някога как би живял, ако магията не те бе завладяла?
Й.Я. Навярно щях да съм или писател, все пак аз съм написал един фентъзи роман казва се “Целувката на Сатаната“, или щях да стана екскурзовод. Обичам да пътувам, да научавам пикантни неща от историята и да се разхождам.
Навярно много деца искат да бъдат като теб, дай им съвет. С какви фокуси да започнат? Има ли някакъв наръчник за начинаещи магьосници? Ти как започна? Кой беше първият ти фокус? Спомняш ли си го? На кого го направи?
Й.Я. Ако искат да се занимават с това първо трябва да почнат с книга за начинаещи фокусници. После трябва да научат магичните форуми, които имаме в интернет, магичните магазини и къде се провеждат лекции. И така постепенно могат да станат изключителни магьосници. Първият ми фокус беше с едно кубче с много цветове, което влиза в друго черно кубче и магьосникът винаги знае за кой цвят си мислиш. Баща ми го показа за първи път.
Опиши магията с три думи.
Й.Я. Абракадабра сим салабим!
