Не е трудно човек да е здрав, просто трябва да влезе във Вътрешния си Ритъм. Дори да има някоя болест, която не може да премахне нацяло, то бидейки в единство със Съвършената си Природа, той ще я трансформира и тя ще стане поносима, ненатрапчива и съвместима с обичайния живот.
Погрешните пътища отначало са много привлекателни, забавни и доставят голямо удоволствие, но… сетнините им са горчиви.
Водейки живот в единство с Божественото в нас, вървейки по благородния път, в самото начало той може да ни се стори тягостен, досаден, скучен или безсмислен.
Още повече, че тези, които не го познават, ще ви обявят за задръстени и смотани, тъй като не споделяте техните удоволствия и виждания за живота. Е, кое е по-добро да угодиш на хората или да си в едно с Изначалното в теб, кое?!
Хората с лабилна психика и слаб характер лесно се поддават на уговорки, съблазни, на примамки за охолен и лесен живот. Всичко това обаче, най-често се оказва жестока клопка! Един капан, който като щракне и ще останете там задълго. Дългото време на лутане на човек, който е направил грешката да измени, да изостави Същинското в себе си и да изневери на Вътрешната си Природа.
Нищо хубаво няма да последва от едно напускане на Себе си и тръгването след сетивните удоволствия и някакъв начин на живот в разрез с Пътя вътре в нас и в противоречие със законите на природата.
Има неща, които изглеждат трудни, а всъщност са лесни.
Има други, които отначало са приятни и доставящи забавления и удоволствия, но в действителност са пътища към ада – към невежеството, към чувствените удоволствия, към похотта и поглъщането ви в илюзиите.
Всеки от нас е имал такива познати, които безогледно са се хвърляли в “прегръдките” живота и сме виждали последствията.
Няма нищо по-добро от това, човек да върви по Пътя, който го води съвестта му. Да, понякога може и да минават мисли през главата му, които да му внушат да съжалява за този избор, но не той не бива да обслужва такъв вид идеи и не бива да се въвлича в тях.
Нещастието от избягването на чистата съвест идва от това, че този човек всъщност избягва от Истинската си Природа – от Себе си.
Отвсякъде човек може да избяга, но от Себе си никога. Вътрешната ни Природа и нейното продължение – психиката ни много точно знаят кое е редно и кое не е.
Най-често не ни разболява някой друг, а нашата собствена психика!
Щом сме в противоречие с нея и щом не вървим в Пътя на Дълбоката ни, Изначална Същност, то ние сме в конфликт със самите Себе си.
Ето, това вече е една много сериозна причина да се разболеем и да страдаме.
Както казваме в Дзен: “Няма аз и няма други…”. Направиш ли нещо на някой друг, третираш ли лошо другите, то ти правиш това на самия себе си. Макар да не го виждаме директно в момента, нашата Вътрешна Природа не е съгласна с такива постъпки и без да знаем защо, ние се променяме и подсъзнателно попадаме под собствените си удари, същите тези, които сме нанасяли на някой друг.
Не е добре да сме в разнобой със Себе си, защото така влизаме в конфликт и с Пътя на Вселената, а и със самите Себе си, макар и да не го осъзнаваме в момента.
Нека всеки сам да си отговори: По кой път е добре да вървим, по пътя на желанията, капризите и удоволствията си или по пътя на Вътрешната си Природа?!
По кой път, завоалираният път на страданията, на мъченията, на неволите, или Пътят на Божествената си Природа, този който води към дома?!
За да можем да познаваме и да ходим в Пътя на Изначалната си Същност, ние следва да изоставим всяка суетност, страст или желания, които произтичат от ума и да последваме пътят на Вътрешната си Същност. Тази яснота може да постигнем чрез медитативните си практики. Когато медитираме ние само наблюдаваме ума си, но без да се намесваме в мислите. Не бива да ги поправяме, да ги коригираме или да се опитваме да въведем някакъв модел на мислене. Истинската ни Природа няма нужда нито от корекции, нито от моделиране, нито от заимставане и заместване на мисли. Единственото разумно нещо, което можем да направим е да не се замъгляваме за да може Тя да се прояви.
Гледайки мислите и като не се захващаме за тях, те постепенно ще отслабват и ще изчезват. Така умът ни ще стане пуст, добронамерен, умиротворен и ще може да отразява Истинската ни Природа такава, каквато е! Това е начинът да вървим в Пътя на Вътрешното и да не следваме сетивните си удоволствия, желанията, пристрастията и отвращенията на порочния си маймунски ум!
Този, който следва Изначалната си Същност, той се освобождава от зависимостите, от лошите си навици и невежеството, което го тласка в кръговрата на живота и смъртта.
Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате важните си цели!
