Здравей,
скъпи Дядо Коледа.
Четеш писмото ми и си мислиш: „Ето я поредната егоистка, която се е сетила за мен!“. И със сигурност си прав. 11 поредни месеца не си спомнях, че съществуваш, но като стана време за подаръци – ето ме на опашката.
И сигурно съм една от многото, които няма да те попитат как си, преуморен ли си, студено ли ти е и кой ще сбъдне твоето желание за Коледа. Няма да те попитам и за джуджетата, които са в играта по сбъдването на милиардите човешки искания. Не, че не заслужават симпатягите. Просто не съм научена да го правя.
Почти не се чувствам виновна. Колкото е моя вината, толкова е и твоя. Ти сам години наред не си извоювал правото да получиш за себе си, да бъде зачетен трудът ти, да чуеш „Благодаря“, че си изпълнил нечие желание.
На твое място бих прекратила кариерата си. Но не съм. И няма да бъда. В крайна сметка всеки има правото да понесе товар, който смята, че иска и може да носи. Всеки може да бъде използван, ако самият той не постави границите на приемливото поведение за себе си. Всеки може да попадне в твоята ситуация, но дали и кога ще излезе от нея – решава за себе си.
Аз обаче избирам да съм егоистка и да не изпадам в твоето положение. Предстои ми нова година и в нея избирам да се вслушвам в себе си.
- Избирам да общувам с хора, които ценя, и които ме ценят. Защото в тези отношения няма никакво значение кой колко точно дава. Просто всеки осъзнава, че личното щастие е зависимо от това на близките ти хора. И волно и неволно прави всичко, за да вижда усмивките в очите им.
- Избирам да слушам, единствено когато искам да слушам. Мога да бъда много послушна – но не винаги, не с всички и все по-малко, за да получа нещо в замяна. Напротив, има хора, на които вярвам повече, отколкото вярвам на себе си. Приятно ми е да следвам техните съвети, но постоянното послушание не е по вкуса ми. А и виж докъде ни докара.
- Ще слушам и себе си, но напук на съветите – не ума, а сърцето си. То знае по-добре от мозъка ми от какво се нуждая. И вярвам, че ще се… забатача, за да открия нови пътеки и да изследвам възможностите на своето съзнание.
- Избирам да изисквам. Няма да следвам примера ти. В крайна сметка ако не кажеш от какво точно имаш нужда, има голяма вероятност да получиш нещо различно. И вината е само на искащия – другите не са длъжни да усещат всяка емоция.
Скъпи, Дядо Коледа. Ако все пак си решил да ми оставиш подаръци – няма да ги откажа. Предпочитам ги красиво опаковани и оставени под елхата. В списъка са описани с точност, за да знаеш, че не просто си поръчах рокля, а точно онази… поредната черна, която ще отива на обиците, които ми донесе предната година.
Ако не ми оставиш подаръци – няма да бъда разочарована. Ще знам, че си се погрижил за себе си. И догодина ще се замисля по-навреме дали си добре и имаш ли нужда от почивка, преди да си поискам нещо.
Дядо Коледа, да си добър и да си будала са две различни неща. Моля те, погрижи се за себе си…
