В последните седмици в България отново се повдигна въпросът за недостига на жизненоважни медикаменти, включително инсулин, в аптечната мрежа. Според здравния министър Христо Хинков, обаче, ситуацията е далеч от критичната картина, която често се изтъква в общественото пространство. От министерството уверяват, че за следващите три месеца са осигурени необходимите количества инсулин за всички нуждаещи се пациенти.
По думите на министъра медикаментите за диабетици са налични в достатъчно количество, като се подчертава, че проблемите с доставките не са свързани със закупуването на инсулин от страна на държавата.
Вина за недостига на места се приписва на търговците на едро, които не успяват да снабдяват аптеките навреме и в необходимото количество. Здравните власти са удължили забраната за износ на дефицитни лекарства, за да предотвратят изтичането им извън страната и да гарантират наличността им за българските пациенти. Предприемат се систематични проверки на фармацевтичния пазар и аптеките в различни региони, за да се оцени наличността на инсулин и други важни лекарства.
Въпреки уверенията, на практика се наблюдават разминавания между теоретичната наличност на инсулин в страната и реалния достъп до него в някои аптеки. Сигнали от пациенти сочат за трудности при намирането на някои видове инсулин, като в някои случаи това води до необходимостта от промяна на терапията или търсенето на алтернативни източници.
Заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов подчерта ангажимента на министерството към постигането на 100% задоволяване на нуждите от медикаменти на всички пациенти. Работи се в тясно сътрудничество с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и други институции за преодоляване на проблемите в дистрибуцията и осигуряването на медикаменти.
Въпреки официалните заявления за достатъчност на медикаментните запаси, реалността за някои пациенти остава предизвикателство. Недостигът на инсулин и други лекарства подчертава необходимостта от по-ефективни мерки за управление на медикаментните доставки и подобряване на комуникацията между всички звена в здравеопазването. Само чрез съвместни усилия и отговорност може да се гарантира, че всеки пациент получава необходимата му терапия навреме.