В свой анализ в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев припомни думи на германския канцлер Олаф Шолц в началото на войната в Украйна. Експертът подчертава значението на това събитие не само за самата държава, но и за България и цяла Европа. Ето какво е то:
„Zeitenwende за света, Европа и България
В началото на войната в Украйна, в негова програмна статия германският канцлер Шолц популяризира немския термин за историческа повратна точка Zeitenwende, с който обозначи края на досегашния световен ред. По ирония, скоро той ще напусне политическата сцена именно като неадекватен на тази нова реалност германски канцлер.
В какво се състои тя?
В голяма степен, това са контратенденции на геополитически събития, белязали предходната историческа повратна точка преди половин век. По времето на наскоро починалия американски президент Джими Картър се е смятало, че САЩ са трайно залязваща глобална суперсила, демокрацията е в упадък, а бъдещето е на съветския комунизъм.
През последното десетилетие тогава САЩ са преживели:
• убийствата на братя Кенеди и Мартин Лутър Кинг;
• тежка загуба във виетнамската война с над 58 хиляди загинали американци;
• яростни бунтове на младото поколение срещу войната;
• световен валутен шок с изоставянето на златното покритие на долара (1971);
• петролния шок след войната на Израел със Сирия и Египет (1973 г), причинил висока инфлация в комбинация с икономическа стагнация („стагфлация“);
• аферата „Уотъргейт“, когато Никсън става първия американски президент напуснал своя пост преди сигурен импийчмънт; а начело на САЩ застава Джералд Форд -президент, за когото никой не е гласувал.
И когато СССР в тогавашната студена война се вижда победител, през 1979 г – в края на мандата на Картър – започва Zeitenwende:
(1) геополитически обрат на комунистически Китай – след историческа визита на Дън Сяо Пин, Китай става геоикономически партньор със САЩ, започвайки китайското икономическо чудо;
(2) начало на неоконсервативна политическа вълна във Великобритания от Маргарет Тачър, която идва на следващата година и в САЩ с избора на Роналд Рейгън;
(3) Европа става пандемокрация с първите избори за Европарламент;
(4) инвазията на СССР в Афганистан поставя начало на края на съветския комунизъм;
(5) скоро след 1979 г, и в България започва негласна подготовка за преход към държавен капитализъм – начиная с регистрация на външнотърговски дружества на Запад и рязко увеличение на външния дълг за внос на западни технологии.
Тези геополитически събития дадоха тогава тласък на третата вълна на глобализация в света, започнала през 80те години на 20 век и довели до падането на комунизма в Източна Европа. Лозунгът „45 години стигат“ от началото на нашия преход се оказва в немалка степен верен за смяна на глобалните тенденции. В началото на предходните 45 години пък Хитлер идва на власт в Германия и дава ясна посока на новата геополитическа вълна на авторитаризъм.
Без преувеличение, циклите на глобализацията сякаш се развиват на принципа на „акордеона“ на всеки половин век: когато се разтваря идва либерална вълна; когато се затваря – идва национал-социална вълна. Пред такава глобална вълна на затваряне и блоково противопоставяне сякаш е изправен отново днес светът. С тенденции – в голяма степен противоположни на Zeitenwende от 1979 г.“
