Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев каза от парламентарната трибуна, че има обективни фактори за повишението на цените на храните.
„По данни на НСИ през 2022 г. цените на стоките и услугите в селското стопанство са нараснали с 35,2% в сравнение с 2021 г. Минералните торове са поскъпнали със 108,2 процента, препаратите за растителна защита – с 38,9%, фуражите – с 29,1%, а електроенергията и горивата – с 28,9%. Това са обективните фактори за повишението на цените“, посочи той по време на парламентарния контрол днес.
Министърът продължи да излага статистика, според която в периода 2010-2021 г. общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни показва тенденция за намаляване.
Вътев подчерта, че за да подпомогнат възраждането на българското земеделие, екипът на министерството ще използва Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. с финансов ресурс, възлизащ на 15,7 млрд. лева.
„Той предвижда приоритетна подкрепа за уязвимите през последните години подсектори – животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство“, добави земеделският министър.
Друг инструмент, който ще използва аграрното ведомство, е Националният план за възстановяване и устойчивост. Благодарение на него ще се реализират инвестиции в селското стопанство, свързани с въвеждане на дигитални иновации, екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка, опазване на генетичните ресурси.
Министърът отново подчерта, че големият проблем на българското земеделие през последните 30 години е, че секторите са разглеждани поотделно, вместо в цялост, както трябва да бъде. Освен това липсват кооперативи, а дребните животновъди и земеделски производители се нуждаят от тях. Той обясни:
„Нашите земеделски производители са в конкуренция с изключително мощни европейски кооперативи, а тук всеки се опитва да работи сам.“
