Завърнах се мрачна в древни руини,
някога била съм там у дома.
Скитах бездушна, прокудена, дива,
свивах гнезда на безумни места.
Нощем сънувах старата ракла
с моя надиплен от баба чеиз,
в ризата бяла вградена душата ми,
пазена с клетви на мъртвите ми.
Вдигнах капака, изскърцаха пантите
шарени черги, покрити със прах.
Светват шевиците златни забравени
гайди се чуват от пусти поля.
