Двама души, които са подали жалби за тормоз срещу европейски депутати, заявиха, че скорошното обръщане на дело за тормоз от страна на върховния съд на Европейския съюз, основано на технически съображения, ще доведе до разширяване на пропастта в динамиката на властта между шефове и служители, пише „Politico“.
„Това е огромна гавра и наистина показва арогантността на Парламента по такива въпроси“, казва бивш служител на Европейския парламент, който е участвал в дело за тормоз. Човекът, както и други цитирани в тази история, е получил анонимност, за да говори свободно.
Вътрешните процедури на Парламента за разследване на тормоза са били достатъчно небрежни, за да обърнат вътрешно решение в полза на някой, когото администрацията е определила за жертва, заяви Съдът на ЕС в началото на март.
През април 2023 г. бившата депутатка от Люксембург Моника Семедо беше глобена от вътрешна законодателна комисия за отношението й към служител в случай на тормоз, което накара парламента да се произнесе в полза на жертвата. След решението на комисията, Семедо заяви, че през 2023 г. ще отнесе решението до Съда на ЕС в опит да го отмени.
През март 2025 г., почти две години след втория предполагаем инцидент, съдът отмени решението на председателя на парламента Роберта Мецола да глоби Семедо поради „нередности, засягащи правото на защита на г-жа Семедо“. В решението се посочва, че на Семедо е дадено резюме на показанията на предполагаемата жертва, а не препис, и че тя няма достъп до съдържанието на документите, използвани за вземане на решението.
„Това говори много за качеството на работата на комисията за борба с тормоза на Европейския парламент, която действа по напълно предубеден начин, нарушавайки всички основни права на засегнатите лица… начинът, по който тази комисия работи, трябва да бъде напълно преразгледан“, каза Семедо.
Вътрешният процес, използван предимно от служители към депутати, е пристрастен в полза на шефовете, установи разследване на „Politico“ през 2023 г. Много евродепутати са действали безнаказано в залите на парламента, съобщава „Politico“. По същото време парламентът обяви ревизия на реформите за борба с тормоза.
За някои това не беше достатъчно.
„Като се има предвид тази поредица от решения на съда, Парламентът трябва да разработи по-стабилни вътрешни рамки за защита от тормоз и сигнали за нередности“, заяви директорът на „Трансперънси интернешънъл“ Ник Айоса.
Някои настоящи служители се притесняват какво ще означава това решение за хората, търсещи справедливост на фона на дългите бюрократични процедури вътре и извън страната.
„Ако има висящи дела, какво ще направят тези депутати? Те ще кажат, хей, сега това е добър изход за мен… сега всички висящи дела са поставени под риск заради процедурни причини. Има създаден прецедент“, каза бившият депутат, цитиран по-горе.
Друг санкциониран евродепутат ще използва същия правен аргумент за отпадане на евентуални санкции в съдебно заседание, насрочено за 3 април.
През февруари Съдът на ЕС се произнесе по небрежното отношение на парламента към делото по друго дело. Вътрешната парламентарна комисия за борба с тормоза също се произнесе в полза на трите жертви.
Двете скорошни решения на Съда на ЕС излагат на риск „напредъка, който е постигнат“, каза бившият служител, тъй като те обезкуражават потенциалните жертви да преминат през официалните канали за правосъдие.
На фона на двете съдебни решения законодателите призоваха институцията да се справи с вътрешно дефектния си процес, който според тях не е успял да защити онези, които призовават за тормоз и тормоз.
„Когато става въпрос за процедури за тормоз, този провал пречи на работниците да бъдат защитени и дори да получат правосъдие“, каза съпредседателят на „Левицата“ Манон Обри.
Парламентът „трябва да признае решението на Съда на ЕС и да реформира правилата му, по-специално като включи независими органи в тези процедури“, добави Обри.
Като допълнение към дългото бюрократично чакане, последните решения на Съда на ЕС усложняват финансовата помощ за обявените за жертви от Парламента. Обикновено Парламентът предоставя финансова помощ на хора, които са сметнали за жертви, и които искат да отнесат обвиненията към граждански и наказателни съдилища. В един скорошен случай Парламентът оттегли правната финансова помощ, например.
След решението на Съда на ЕС по второто дело за тормоз на Семедо, генералният директор на Парламента за персонала Елън Робсън изпрати писмо до бившия служител на Семедо с думите, че Парламентът ще спре правото им на правна помощ, въпреки че това не е било разпоредено от съда. Ако бившият й служител реши да започне наказателно или гражданско производство, те ще трябва да плащат от джоба си до повторното разглеждане на делото.
Правните служби „трябва да предоставят образец на това, което е покрито или не е покрито, и да избягват несигурността и загубата на часове работа за адвокатите на жертвите и за правните служби на Парламента“, каза друг бивш служител, чийто адвокат се е борил с правната служба на Парламента за възстановяване на разходите по дело, различно от това на Семедо.
„Процедурите са като бюрократичен лабиринт – дълги и неясни“, добави той.
На въпрос на „Politico“ пресслужбата на Парламента не коментира финансовата помощ за жертвите.
На въпрос за решението на Съда на ЕС от март пресслужбата на парламента заяви пред „Politico“, че работата на вътрешната парламентарна комисия е „строго поверителна“.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
