В онази кървава нощ на милиционерските дълги ножове бях на площада. Видях с очите си какво се случи, как и мисля, че знам защо. По случващото се на площада могат да се правят индиректни изводи, но от командите, идващи от трите изградени от властта оперативни центъра за управление на полицейските и други привлечени сили, изводите са недвусмислени. И верни.
Криминалните дойдоха около 22:00 часа от посока на хотел „Шератон“ и между тях имаше цивилни полицаи, които разпознах. Тези лица нямат нищо общо с децата от футболните агитки на различни отбори. Последните, почти бяха си разотишли вече. Тогава започна истинската канонада от бомби по главите на умишлено струпаните на куп жандармеристи пред стъпалата на парламента. До почти всеки от хвърлящите подобни работи стоеше цивилен полицай от криминална полиция, а около всички тях имаше други жандармеристи, които гледаха безучастно, а някои от тях дори се усмихваха. Няколко жени подканваха и дори молеха полицаите да задържат провокаторите /така наричаха групата на криминалите/, но те останаха безучастни и гледаха в друга посока на разговарящите с тях. Видимо беше, че те знаеха каква работа и цел имаше канонадата от бомби, хвърлени върху главите на колегите им.
Всичко се записваше със специално видеонаблюденние, монтирано само за тази вечер. Двата оперативни центъра за ръководство на полицейските сили обработваха огромно количество данни и ги привеждаха във вид на удобен за властта доказателствен материал. След като събраха необходимото, започна втората фаза – „потушаване на бунта“. В тази фаза доведените криминали бяха пропуснати и се оттеглиха в група, както и дойдоха под полицейски контрол, а в клещите на биещата полиция попаднаха напълно невинни младежи, обвинени във всички смъртни грехове. Имаше много кръв, която се отмиваше от цивилни лица с пластмасови шишета в ръка. Това се случи в онази кървава сикаджийска бойкова нощ, точно по начина, по който беше убит с гранатомет и Чакъра. Всичко, в името на зловещ личен пиар.
Не съм медицински специалист, но съм убеден, че имаме работа с психично болен човек. Повечето от познатите и известни диктатори са психически нестабилни хора. Този разговор е особен, затова ще спра дотук, въпреки, че хич не ми се иска ние и децата ни да умираме от ръката на евентуален шизофреник, който има способност да вижда заплаха и там, където такава не съществува. Това е вече опасна игра и държавата трябва да има достатъчно инструменти за ефективен контрол, който да влезе в действие! Бездействието е бъдеща невинна смърт.
Лудите, лудите – те да са живи.
Източник: Николай Марков
Г-н Марков, усещането е, че шизофреника сте Вие.