Дали ръководителите на израелската служба за сигурност са пренебрегнали предупрежденията на жени, които са имали доказателства, че в Газа се готви нещо преди убийствените атаки на бойците от групировката „Хамас“, извършени на 7 октомври? Това е яростно обвинение, отправено от няколко военнослужещи от израелските сили за наблюдение и контрол на границата, в които преобладават жените, известни като „tatzpitaniyot“ или „наблюдатели“ на иврит, съобщи “Politico”.
Военнослужещите споделят пред медиите, че началниците им не са се вслушали в предупрежденията им за необичайна дейност на територията на Ивицата Газа, като например палестински въоръжени лица, които са тренирали с експлозиви и са пресъздавали различни видове нападения.
Тези изявления, споделени пред журналисти, засилват натиска върху кабинета на министър-председателя Бенямин Нетаняху, което напоследък е изправено пред остри критики и недоволство заради катастрофалния гаф на разузнаването от миналия месец. Прочутите шпионски служби на страната в крайна сметка не успяха да установят, че се готви предстоящото нападение на „Хамас“, при което около 3000 палестински бойци причиниха смъртта на около 1200 израелци и отвлякоха около 240 души. В допълнение към обвиненията в сексизъм, тези изявления подхранват усещането, че Нетанаяху и неговите служби за сигурност са били самодоволни и са вярвали, че няма от какво да се страхуват, особено по отношение на „Хамас“ в Газа.
Опонентите на лидера твърдят, че той дори активно е подкрепял групировката в Газа с помощта на Катар в „рискована игра“ от типа на „разделяй и владей“, която противопоставя ислямистите на Палестинската власт на Западния бряг.
Предупрежденията на военнослужещите жени, отправяни в продължение на няколко месеца, не отговарят на твърденията, че „Хамас“ е бил укротен. В резултат на това, което може да се окаже поредната сериозна грешка в поредица от мащабни пропуски на властите, жените твърдят, че висшите командири, предимно мъже, са отхвърлили техните опасения, настояли са, че групировката не планира да воюва, и са ги посъветвали да спрат да бъдат толкова тревожни.
Известни като „очите на армията“, силите от това разделение на граничните войски използват охранителни камери и сензори, за да наблюдават 15 до 30-километров участък земя, за който всеки от тях отговаря. Наблюдението включва всякакви малки промени в дейността по границата, включително промяна на рутинните дейности на фермерите. Работата изисква голямо търпение, концентрация и часове, прекарани втв внимателно наблюдение на екраните.
Кой ще поеме вината?
Ръководителите на израелските военни и разузнавателни служби поеха общата отговорност за това, че не са успели да предотвратят атаката от 7 октомври.
„Дирекцията на военното разузнаване под мое командване не успя да предупреди за терористичната атака, извършена от „Хамас. Не успяхме да изпълним най-важната си мисия,“, заяви в отворено писмо генерал Ахарон Халива, който е начело на военното разузнаване.
Редица други служители на отбраната също се изправиха и признаха своята отговорност, включително самият министър на отбраната Йоав Галант. Те обаче отказаха да отговорят на конкретните обвинения, като заявиха, че макар да е дошло време за разследвания, сега фокусът трябва да бъде върху успешния край на войната.
В свое интервю “CNN”, проведено по-рано този месец, Нетаняху отказа да отговори на въпроса дали поема отговорност за това, че не е успял да предотврати нападението, като обясни, че ще дойде време за такива „трудни“ въпроси, когато войната приключи.
„Ние ще отговорим на всички тези въпроси. Точно сега мисля, че това, което трябва да направим, е да обединим страната за една цел: да постигнем победа“, каза още лидерът.
Бившият израелски министър-председател Ехуд Олмерт на свой ред заяви, че вината е голяма. Той определи нападението като колективен провал, но хвърли отговорността главно върху Нетаняху: „През последните 15 години Израел направи всичко, за да понижи авторитета на Палестинската автономия и да подкрепи „Хамас. Газа беше на ръба на колапса, защото нямаше ресурси, нямаше пари, а палестинските власти отказваха да дадат на „Хамас“ пари. Биби ги спаси. Той сключи сделка с Катар и те започнаха да прехвърлят милиони и милиони долари към Газа. Всички си мислехме, че можем да поддържаме нормални отношения с „Хамас“, че те ще се държат според очакванията ни за тях. И всичко това избухна в лицата ни.“
