Десетки хиляди жени в Исландия, сред които и министър-председателката Катрин Якобсдотир, обявиха, че няма да отидат на работа днес в знак на протест срещу неравенството в заплащането между половете и насилието, основано на пола, съобщи „BBC”. Особено засегнати са секторите, в които работещите са преобладаващо жени, като здравеопазването и образованието.
Планираното прекъсване на работния процес е първата такава целодневна стачка на жени от 1975 г. насам. Протестиращите призоваха жените и небинарните хора (небинарен се нарича пол, който не може еднозначно да бъде определен като мъжки или женски) бяха призовани да не изпълняват задълженията си днес, включително домакинските си задължения.
„В този ден няма да работя, както очаквам да направят и всички жени (в правителството),“, заяви исландският премиер Катрин Якобсдотир преди протеста. Тя изтъкна още, че нейното правителство проучва как се оценяват професиите, в които преобладават жените, в сравнение със сферите, в които традиционно доминират мъжете.
Според данни на Исландския учителски съюз жените са мнозинството от учителите на всички нива на образователната система в страната, включително 94% от учителите в детските градини. Около 80% от работещите в Националната университетска болница на Исландия, най-голямата в страната, също са жени.
Световният икономически форум (СИФ) класираше Исландия като най-добрата страна в света по отношение на равенството между половете за 14 поредни години. Както се оказва обаче, страната не е напълно равнопоставена, тъй като форумът ѝ дава обща оценка от 91,2 %. Вулканичният остров, който е една от най-слабо населените страни, се нарежда на 14-то място в света по икономическо участие, под страни като Либерия, Ямайка и Норвегия.
През 1975 г. около 90 % от жените в Исландия обявиха стачка, за да подчертаят значението на жените за икономиката. Стачката принуди парламента на страната да приеме закон за равно заплащане през следващата година. През 2015 г. Вигдис Финбогадотир, бивш президент на Исландия, заяви пред “BBC”, че стачката през 1975 г. е била „първата стъпка за еманципацията на жените в Исландия“, която е проправила пътя й да стане първата жена, демократично избрана за държавен глава в света през 1980 г.
