Жилищната криза в Нова Зеландия има „наказателно въздействие“ върху маргинализираните общности и оставя много хора без дом, съобщи в понеделник Комисията по правата на човека, след като започна разследване на разгорещения пазар на имоти в страната, съобщава “Агенция Ройтерс”.
Множество мерки за “охлаждане”, наложени от премиера Джасинда Ардерн по-рано през тази година, не оказаха влияние върху цените на жилищата в Нова Зеландия, след като инвеститорите започнаха да осребряват исторически ниските лихвени проценти и да се възползват от евтиния достъп до капитали при стимулиране на правителството за нарастващите разходи.
Цените на имотите в Нова Зеландия са скочили най-много сред страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), като са се повишили с около 30% само през последните 12 месеца. В изявление, използващо местното име на маори в страната, главният комисар на Нова Зеландия по правата на човека Пол Хънт каза:
“Жилищната криза в Аотеароа също е криза с правата на човека, обхващаща собствеността на жилища, наемането на пазара, държавните жилища и бездомността.”
Той добави:
“Това има наказателно въздействие, особено върху най-маргинализираните представители на нашите общности.”
Вдъхновените от пандемията политики на Нова Зеландия се изразяват в по-евтини ипотеки, позволявайки на богатите “кивита” да разширят домовете си и да натрупат портфейли от инвестиционни имоти под наем, подхранвайки по-нататъшен скок в цените на жилищата.
Почти 30% увеличение на годишна база, наред с 90% увеличение през предходното десетилетие, блокира първите купувачи на жилища и хората с ниски доходи. Експертът обясни:
“Правото на приличен дом, макар и обвързващо за Нова Зеландия в международното право, е почти невидимо и непознато в Аотеароа.”
Средната цена на къщите в най -големия град Окланд се е увеличила с 25% до 1 150 000 новозеландски долара (801 320 долара) през юни тази година от 920 000 новозеландски долара миналата година.
Под напрежение
Специалният докладчик на ООН за нормални жилища Лейлани Фарха заяви в доклада си през юни, че последователните правителства не са успели да гарантират, че жилищният пазар отговаря на нуждите на хората.
Повишаването на цените и наемите принуди семействата да наемат аварийни жилища като мотели, докато около 23 000 лица и семейства чакат за обществено жилища.
Под натиск Ардерн предприе редица мерки тази година за данъчно облагане на инвеститорите и обезсърчаване на спекулантите, но те имаха само незначително въздействие върху случващото се.
Нарастващото неравенство, разпалено от жилищната криза, е може би най-голямото политическо предизвикателство, пред което се изправя лявоцентристкото правителство на Ардерн, ръководено от лейбъристите. Популярността на 41-годишната жена се повиши с нейния политически отговор на пандемията, като тя успя да овладее ситуацията и да стопира случаите в цялата страна до едва 2500, което съответно ѝ донесе категорична победа на изборите миналата година.
Нейната подкрепа обаче се понижи с последното проучване на Newshub-Reid в неделя, което показва, че доверието в Labour (партията, която тя представлява) е спаднала до 43%, което е почти 10 пункта по-ниско от последното допитване през май, докато подкрепата на основната опозиционна Национална партия нарасна до почти 29%.
Джасинда Ардерн защити рекорда на правителството си относно жилищата, като потвърди, че дърпа всеки лост, за да гарантира, че всеки ще получи топъл и сух дом. В интервю пред държавната телевизия TVNZ след обявяването на разследването Ардерн заяви:
“Когато гледам записа на това, което сме направили, 8000 къщи до момента, 18 000 в картите, виждам, че напредваме по-бързо от всякога.”
