В момента Елур мирише така, сякаш нещо там се разлага. Някога това е бил остров с богата земеделска земя, разположена по поречието на река Перияр, на 17 км от Арабско море, гъмжащ от риба. Сега във въздуха се носи миризма на разлагаща се плът. Повечето от рибите вече ги няма. Местните жители казват, че хората, живеещи в близост до реката, вече почти не раждат деца.
Един от местните жители е мъж на име Шаджи. Седнал сам в малката си лодка, той лови риба с ръчно изработената си въдица, а зад него се виждат огромните промишлени комини на южния индийски щат Керала. Около 300 химически предприятия изпускат гъсти газове, които почти предупреждават хората да стоят далеч от тях. Водите са придобили тъмни оттенъци. Шаджи, рибар в края на 40-те си години, е сред малцината решили да останат тук.
„Повечето от хората тук се опитват да се махнат от това място. Ако погледнем към улиците, те са почти празни. Няма работа, и вече дори не можем да си намерим работа с поминък, свързан с реката,“, споделя тъжно Шаджи, показвайки няколкото дребни рибки, които е успял да улови през целия ден.
Много от нефтохимическите заводи, които се издигат тук, са на повече от пет десетилетия. Те произвеждат пестициди, редкоземни елементи, химикали за обработка на каучук, изкуствени торове, цинково-хромирани продукти и обработени кожи. Някои от тях са държавна собственост, включително компаниите „Fertilisers and Chemicals Travancore“, създадена през 1943 г., „Indian Rare Earths Limited“ и „Hindustan Insecticides Limited“. Жителите твърдят, че промишлените предприятия черпят големи количества сладка вода от река Перияр и изхвърлят във водите й концентрирани отпадъчни води без почти никакво пречистване.
Анвар К. И. е член на Комитета за борба със замърсяването на река Перияр и частен предприемач, който живее в района. Той разказва, че жителите са свикнали с миризмата, която сякаш е надвиснала над района като тежка завеса, обгръщаща всичко и всички. По негови думи подземните води вече са напълно замърсени, а твърдението на правителството, че предприятията работят в полза на хората, е абсолютно погрешно.
„Когато твърдят, че чрез индустриализацията осигуряват заетост на много хора, всъщност прякото въздействие е, че поминъкът на хиляди хора е унищожен. Хората не могат да изкарват прехраната си от разрушени земя и замърсена вода.“, казва още Анвар.
Местните жители споделят, че периодично изразяват недоволството и гнева си срещу фабриките под формата на протести. Демонстрациите започват още през 1970 г., когато районът за първи път става свидетел на смъртта на хиляди риби. И измирането, и протестите се повтарят многократно след това, потвърждава Шабир Муппан, дългогодишен жител, който често взема участие в тези демонстрации.
Държавният съвет за контрол на замърсяването омаловажава индустриалното замърсяване на река Перияр, обвинявайки за него отпадните води от домовете на живеещите наблизо граждани, търговските институции и близките пазари. Според запознати източници само пет големи компании от над 300 промишлени предприятия в региона имат право да изхвърлят отпадъчни води в реката, което може да се извършва единствено при условие, че те бъдат пречиствани. Останалите трябва да пречистват отпадъчните си води, като ги използват повторно или ги изхвърлят на собствена земя. По закон на нарушителите трябва да бъдат наложени големи екологични глоби.
В Индия има и специален съд, който се занимава с въпросите на околната среда, наречен Национален зелен трибунал. Преди десет години той е разпоредил на правителството да изготви план за действие за възстановяване на качеството на водата в реката с цел опазване на околната среда и общественото здраве на хората. Той също така е разпоредил създаването на Комитет за стриктно наблюдение. Неотдавна Съдът предприе своя собствена процедура относно замърсяването. Той цитира проучвания от 2005 г., проведени от екологичната група с нестопанска цел „Thanal“, които показват, че „стотици хора, живеещи в близост до потока Кужикандам в Елур, страдат от различни заболявания като рак, вродени дефекти, бронхит, астма, алергичен дерматит, нервни разстройства и промени в поведението“. Съдът се позовава и на друго проучване, проведено с участието на 327 семейства в региона, което сочи, че опасни химикали, сред които хексахлорохиклохексан, кадмий, мед, живак, олово, толуен, манган и никел, са били изхвърлени в потока Кужикандам и са повлияли неблагоприятно на здравословното състояние на хората в Елур.
Еколози твърдят, че борбата с това замърсяване трябва да бъде насочена към стриктно пречистване на място във всяко съоръжение, което обаче е свързано с много финансови средства, които на този етап не са инвестирани. В отговор на това Съветът за контрол на замърсяването обяви, че наскоро е започнал проучване за прилагане на нови методи с цел ограничаване на замърсяването на въздуха и намаляване на нетърпимата миризма в района, причинявана, предимно от фабриките за торове за костно брашно и месопреработвателните предприятия. Очаква се то да бъде завършено през май. Съветът отхвърли обвиненията, че не преследва строго замърсителите, и заяви, че следи дали в реката да не се изхвърлят непречистени отпадъчни течности.
