На територията на цялата Ивица Газа, в един променен от войната пейзаж, планините от вонящи отпадъци представляват сериозна опасност за здравето на местните жители и за околната среда, предаде „BBC“.
„Никога досега не сме живели в близост до отпадъци“, споделя Асмахан ал-Масри, принудително разселена жена, родом от Бейт Ханун в северната част на страната, чийто дом сега е опустошеният град Хан Юнис.
„Плача точно както всяка друга баба, когато внуците ѝ са болни и имат краста. Това е като бавна смърт. Достойнството ни е отнето“, казва още възрастната жена.
По данни на ООН, други хуманитарни агенции и хора, работещи в сферата на водоснабдяването и канализацията в региона, само в рамките на осем месеца там са се натрупали над 330 400 тона твърди отпадъци.
Шестнайсетте членове на семейство Масри делят една палатка в лагер близо до университета „Ал-Акса“. Те ежедневно се сблъскват с огромни рояци мухи и други насекоми, а понякога и със змии и гризачи. Бездомни кучета също се разхождат наблизо. Всички жители се оплакват от постоянната и нетърпима неприятна миризма.
„Миризмата е непоносима. Държа вратата на палатката си отворена, за да влиза въздух, но въздух няма. Само миризма на боклук“, разказва Асмахан.
Голяма част разселените, които наскоро са успели да избягат от израелската военна офанзива в южния град Рафах, са принудени да живеят на открити места, които вече са превърнати в импровизирани сметища.
„Търсихме подходящо място, но ние сме 18 души с нашите деца и внуци и не можахме да намерим друго място, където да останем без да се налага да се разделяме,“, твърди Али Насър, който наскоро е напуснал дома си в Рафах.
„Пътуването дотук ни струваше над 1000 шекела (268 долара) и сега нямаме никакви пари. Нямаме работа, нямаме доходи и затова сме принудени да живеем в тази тежка ситуация. Страдаме от здравословни проблеми като повръщане, диария и постоянни сърбежи по кожата,“, признава още мъжът.
Преди войната дългогодишната блокада, наложена от Израел и Египет на Ивицата Газа, управлявана от групировката „Хамас“, вече беше засегнала сериозно основните битови услуги, като например изхвърлянето на отпадъци. Строгите ограничения, които според Израел се налагат от съображения за сигурност, доведоха до недостиг на камиони за извозване на смет, както и оборудване за сортиране, рециклиране на битовите отпадъци, и правилното им изхвърляне. След смъртоносните атаки, които бяха извършени на 7 октомври от „Хамас“, израелските военни сили блокираха достъпа до граничната зона, където се намират двете основни сметища на Газа. Едното от тях обслужваше северната част на страната, а другото – централните и южните райони.
„Наблюдаваме криза в управлението на отпадъците в Газа, която се задълбочи през последните няколко месеца,“, предупреди Сам Роуз, който е начело на процеса по планиране в агенцията на ООН за палестинските бежанци, известна под името „Unrwa“.
Кадри от социалните мрежи, събрани от „BBC Verify“, показват, че импровизираните сметища са се увеличили, тъй като хората са се разпръснали в различни части на палестинската територия. Репортери на медията са установила автентичността на кадрите, направени от тези места в град Газа, Хан Юнис и Рафах, от февруари до юни тази година. Сателитният анализ хвърли светлина и върху един друг аспект на санитарните проблеми, разкривайки, че половината от съоръженията за пречистване на питейна вода и тези за третиране на отпадните води в Газа са повредени или унищожени.
Представители на Програмата за развитие на ООН съобщиха, че наскоро са взели участие в събирането на 47 000 тона отпадъци от централната и южната част на Газа. По техни думи за тази операция по почистване са били изразходени близо 80 000 литра гориво, като необходимо да се направи много повече в тази посока. Въпреки усилията на хуманитарните организации, тежката ситуация и отчаянието карат много жители на Газа да поемат допълнителни рискове с надеждата да си осигурят достатъчно храна и други стоки от първа необходимост.
„Свикнахме с миризмата. Всеки ден идваме тук заедно, за да търсим картонени кутии и други неща, които можем да изгорим, за да си запалим огън,“, споделя Мохамед, едно от момчетата, които претърсват сметището край Дейр ал Балах.
Друг мъж на име Мазад Абу Мила, разселен Бейт Лахия, обяснява, че търси метални отпадъци, които би могъл да използва за построяване на пещ.
„Загубихме всичките си пари, поминъка, колите, добитъка и домовете си. Всичко остана там. Да живеем сред отпадъци е най-опасното нещо за здравето ни. Преди никога не бих отишъл на сметище, но сега всички идваме тук“, каза още мъжът.
Еврокомисията предлага бюджет на ЕС за 2025 година в размер на 199.7 милиарда евро
