Жителите на най-голямото видинско село Градец отбелязаха 173 години от въстанието в Северозападна България. По традиция честването в памет на загиналите в Пашапетковата размирица, както местните хора наричат въстанието, се проведе в местността „Драката“.
Въстанието в Северозападна България от 1850 година обхваща Видинско, Ломско, Кулско и Белоградчишко. Макар и локално, то се определя като първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през XIX век. Историческите данни показват, че при бунта край Градец са загинали над 300 души.
Тържественото отбелязване на годишнината започна със заупокойна молитва, отслужена от отец Григорий.
„Прадедите са ни дали пример как трябва защитаваме род и родина. Народ, който иска да има бъдеще, не може да забрави миналото. Пашапетковата размирица е едно достойно дело, което, ако имаше своя Захари Стоянов, вероятно нямаше да е по-различно от Априлското въстание. Вярвам, че почитта към това дело ще пребъде и в идните поколения“, заяви Секретарят на Общината Емилиян Енчев.
Всички присъстващи сведоха глави в едноминутно мълчание, след което бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на загиналите. Честването продължи с изпълнения песни и стихотворения от група деца.
На тържеството бяха дошли и потомци на баба Йона Първянкина, която е помагала на ранените в сраженията.
