В същия момент, когато ние се разграничим от някой или нещо или се отделим от него, истината за нас изчезва. Не можеш да кажеш аз съм добър християнин, а в същото време да пренебрегваш и мразиш всички останали. Това е смешно, защото Христос е казал: “Обичай ближния си като себе си” и за да не си помислим, че ако обичаме само роднините си, всичко ще е наред, следва и другата негова заповед: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват”
Ако си мисля, че съм добър Дзен Будист, и същевременно отхвърлям всички други, то аз в този момент отхвърлям себе си, затова защото всеки и всичко се съдържа във всеки. Ако се опитам да премахна някой от Цялото, то аз ще блокирам някой в самия себе си и като резултат ще се огранича, ще изкривя психиката си, и ще изолирам сам някаква част от себе си.
Много е модерно в наше време да се злослови, да се мрази и ненавижда. С това хората се опитват да оправдаят себе и да възстановят психичното си равновесие, без да се налага да правят някакви усилия. По-добре би било, ако някой изцяло е виновен за техните пропуски и грешки. Така ние се пробваме да обвиним някой друг, за всичките ни несгоди или мизерно материално състояние.
Само че, приятели, това е един много погрешен начин! Ще намразя всеки и всичко, защото те, и такива като тях са причината моето материално и психическо състояние да са в това никакво положение. Добре би било да знаем, че всички ние сме едно единно Цяло, което нито може да бъде орязвано, нито някой може да бъде отхвърлен или заличен.
Вярно е, че всеки и всичко си имат своето точно място и причината за неволите са това, че някой или по-скоро всички ние, не сме на мястото си – не следваме Истинската си Същност.
Когато всеки от нас се заеме да намери точното си място, тогава ще можем да следваме Божествения Път и да бъдем според реда, който вечността ни е отредила.
Никой никога не може да бъде убит или отстранен завинаги – това е една илюзия. Да, можеш да отстраниш врага си временно – да убиеш тялото му, но нека никой да не се заблуждава, че това е завинаги. Ще мине време и той пак ще се появи на сцената живот, но в друг облик.
В Пустотата, в първоначалната матрица всичко е вечно, непроменимо и недосегаемо, и от Нея всичко ще се възроди отново, може да се каже:”Ще възкръсне”. После се чудим, защо така се е случило, защо някой умрял млад и защо съдбата ни е завъртяла по такъв невероятен начин. Понякога, когато имаме добра карма, всички обстоятелства се стичат добре. А когато трябва да изплащаме лоша карма, всичко е против нас и не можем да успеем в нищо, каквото и да правим.
Да, религиите, които гледат на откъслечно на нещата от живота и съдбата, не могат да си отговорят на такива въпроси като:
„Защо едни се раждат здрави и в щастливи семейства, а други се раждат неизлечимо болни или в семейства на алкохолици, насилници или на морално пропаднали хора и в среда, която е пренесена, като че ли от самия Ад?“
„Защо Господ не се намесва, когато някой безчинства, лъже, краде, мами и насилва?“
„Защо животът, по начало, е продажен, несправедлив и зъл?!“…
Много са въпросите, които могат да възникнат в умовете ни, когато те са двойнствени и разделящи..
Животът си го правим ние самите, и каквото сме посели, това и ще имаме…. И няма смисъл да се сърдим на някой, че не ни помага и не предотвратява нещастията, след като ние сами сме проектирали живота, да е такъв.. Да, точно и самите ние, с нашите собствени илюзорни умове, емоциите и действията, които произтичат от тях. Това е кармата – получаваш това, което си правил.
Щом човек иска да е независим от живота и смъртта, той би било добре да може да следва своята Истинска Природа.
За да сме в състояние да намерим Себе си, ние практикуваме медитация.
Медитирайки, ние наблюдаваме ума си, но без да участваме в това, което се появява в него. Не развиваме мислите, и не им отдаваме значение. Не оценяваме ума и не го отхвърляме, нито пък е добре да бързаме резултатите да дойдат час по-скоро. Търпеливо наблюдаваме ума си дотогава, докато умът ни утихне от само себе си. Не се опитваме да го спираме насила! Когато не даваме енергията си на паразитните мисли, умът ни утихва и се умиротворява. Става пуст и безмълвен.
Това е основата, за да може нашата Истинска Природа да се отразява в ума ни. Така умът ни ще бъде изцяло слят и воден от Нея!
Този, които следва Истинската си Природа, той не генерира карма – нито добра, нито лоша, и е свободен от кръговрата на живота и смъртта. Защото той следва Божествената си Същност и каквото и да направи, го прави Безграничната Вселена.
