Топ дипломатът на Европейския съюз Жозеп Борел заяви във вторник, че Израел няма „никакви оправдания“ за отказа си да приеме прекратяване на огъня с ливанската войнствена групировка „Хизбула“, заявявайки, че всички негови опасения за сигурността са били разгледани в споразумението, постигнато с посредничеството на САЩ и Франция, информира „Асошиейтед прес“.
Жозеп Борел, напускащият поста си ръководител на външната политика на ЕС, призова за засилване на натиска върху Израел, за да се притъпят екстремистите в правителството, които отказват да приемат споразумението. Говорейки в кулоарите на срещата на Групата на седемте в Италия, Борел предупреди, че ако прекратяването на огъня не бъде осъществено, „Ливан ще се разпадне“.
Израелски официални лица заявиха, че кабинетът по сигурността на министър-председателя Бенямин Нетаняху ще се събере във вторник, за да обсъди предложеното прекратяване на огъня. Сред въпросите, които остават нерешени, е искането на Израел да си запази правото да действа, ако „Хизбула“ наруши задълженията си по нововъзникващото споразумение.
Борел заяви, че съгласно предложеното споразумение САЩ ще председателстват комитета за прилагане на прекратяването на огъня, а Франция ще участва по искане на Ливан.
„По предложението за споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ и Франция, Израел има всички опасения за сигурността, които са (разгледани)“, каза Борел пред репортери във Фиуджи, Италия. Той смята:
„Няма оправдание за неизпълнение на прекратяването на огъня. В противен случай Ливан ще се разпадне.“
След нападенията на Хамас в Израел през октомври 2023 г., месеците на ответни боеве между Израел и подкрепяната от Иран Хизбула прераснаха в пълномащабна война през последните месеци, като Израел уби основните лидери на Хизбула и изпрати сухопътни сили в Южен Ливан.
По данни на ливанското министерство на здравеопазването израелските бомбардировки са отнели живота на повече от 3500 души в Ливан и са ранили над 15 000 души. От израелска страна около 90 войници и близо 50 цивилни са били убити от ракети, безпилотни самолети и ракети в Северен Израел и в боевете на терен в Ливан.
В понеделник срещата на външните министри на водещите индустриални държави в света, последната за администрацията на Байдън, беше доминирана от войните в Близкия изток в Газа и Ливан. Към министрите от Г-7 се присъединиха външните министри на „арабския квинтет“: Саудитска Арабия, Йордания, Египет, Катар и Обединените арабски емирства.
Борел, чийто мандат приключва на 1 декември, заяви, че е предложил на министрите от Г7 и арабските страни Съветът за сигурност на ООН да приеме резолюция, в която изрично да се изиска хуманитарната помощ да достигне до палестинците в Газа, като заяви, че доставките там са напълно възпрепятствани.
„Решението за две държави ще дойде по-късно. Всичко ще дойде по-късно. Но става дума за седмици или дни“ за отчаяните палестинци“, каза той.
„Гладът се използва като оръжие срещу хора, които са напълно изоставени.“
Това беше препратка към основното обвинение, повдигнато от Международния наказателен съд (МНС) в заповедите му за арест срещу Нетаняху и бившия му министър на отбраната. Израел гневно отхвърли обвиненията, като ги нарече антисемитски и победа на тероризма и заяви, че обвиненията не признават правото на страната да се защитава.
Борел заяви, че страните, подписали МНС, включително шест от седемте членки на Г-7, са задължени съгласно международното право да зачитат и изпълняват решенията на съда. САЩ не са страна в съда и нарекоха заповедите за арест „възмутителни“.
Домакинът Италия включи заповедите на МНС в дневния ред на Г-7 в последния момент, но нямаше консенсус относно формулировката на отговора на Г-7 предвид позицията на САЩ, най-близкия съюзник на Израел.
Италия също заяви, че уважава съда, но изрази загриженост, че заповедите са политически мотивирани и недобре обмислени, като се има предвид, че Нетаняху е необходим за всяка сделка за прекратяване на конфликтите в Газа и Ливан.
„Независимо дали ни харесва, или не, Международният наказателен съд е съд, който е толкова силен, колкото и всеки национален съд“, твърди Борел. Той продължи:
„И ако европейците не подкрепят Международния наказателен съд, тогава няма да има никаква надежда за правосъдие“.
Към вторник италианският външен министър Антонио Таяни призна задълженията на Италия. Италия е една от първите страни, подписали Международния наказателен съд, и е домакин на конференцията в Рим през 1998 г., на която той бе създаден.
„Ние сме приятели на Израел, но мисля, че трябва да спазваме международното право“, коментира той, докато чакаше да посрещне държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Докато в понеделник срещата на Г-7 беше доминирана от конфликтите в Близкия изток, във вторник вниманието беше насочено към Украйна. Украинският външен министър Андрий Сибиха беше на място и информира министрите за руските атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна, каза Таяни.
„Искаме да повторим видимо нашата солидарност от страна на Италия и Г-7“, заяви Таяни пред министрите в началото на заседанието във вторник. Той подчерта:
„Подкрепата за Киев е приоритет.“
Г-7 е в челните редици на предоставянето на военна и икономическа подкрепа за Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. Членовете на Г-7 са особено загрижени за това как администрацията на Тръмп ще промени подхода на САЩ. Тръмп разкритикува милиардите долари, които администрацията на Байдън е наляла в Украйна, и заяви, че може да сложи край на войната за 24 часа – коментари, които изглежда подсказват, че той ще окаже натиск върху Украйна да предаде територията, която сега е окупирана от Русия.
Напрежението само се засили, след като миналата седмица Русия нападна Украйна с експериментална хиперзвукова балистична ракета, което доведе до ескалация на почти 33-месечната война. Руският президент Владимир Путин заяви, че ударът е бил ответна мярка за това, че Киев е използвал американски и британски ракети с по-дълъг обсег, способни да навлизат по-дълбоко в руската територия.
Блинкен, по време на последната си среща от Г-7 преди администрацията на Байдън да напусне поста си, благодари на Таяни за сътрудничеството през годините и заяви, че Вашингтон все още стои на страната на своите съюзници.
„Нашите страни са заедно, заедно с други партньори, за да се справят с продължаващата руска агресия срещу Украйна“, изтъкна Блинкен и бе категоричен:
„Заставаме заедно, за да се справим с някои от предизвикателствата, поставени от Китай. Заставаме заедно в търсене на устойчив, траен мир в Близкия изток.“
Ливан: Шиитските мюсюлмани плащат висока цена във войната между Израел и „Хизбула“